Граждански форум за честни избори

Анализи и коментари

Принуда и преки заплахи изместват купуването на гласове

Решението на кмета на Кюстендил Петър Паунов да не се разкриват избирателни секции в ромския квартал “Изток” формално не противоречи на закона. Аргументите на Паунов се свеждат до разбирането, че по този начин ромските барони няма да могат да спекулират с лични карти, а към секциите, които щели да бъдат на поне един километър от махалата, ще се отправят само грамотни хора. В същата насока е и призивът на кмета в секционните комисии да не бъдат включвани роми, за да се пресече купуването на гласове.

Стърговията с гласове е “ромски проблем”.

Социологически изследвания от няколко години, както и практиката по наблюдение на изборите през последните 10 г. на асоциация “Прозрачност без граници” показват, че около 12% от имащите право на глас български граждани биха приели някаква форма на заплащане за своя глас. Сходствата помежду им са свързани с ниско образование, липса на постоянна работа и трудов опит, социална изолация и висока степен на зависимост. Този “електорален ресурс” е разпределен неравномерно и подлежи на частична мобилизация в условията на предизборната кампания, но неговата роля в местни избори може да се окаже решаваща.

Представата, че търговията с гласове се осъществява преди всичко в ромските махали, само отчасти отговаря на истината. Проблемът не е в мястото, а в съществуващите зависимости, които биха могли да окажат същото въздействие върху гласуването и на повече от един километър от съответния квартал. Все по-големи групи от хора, живеещи в малки населени места, в неравностойно положение по отношение на пазара на труда, с нисък образователен статус, попадат в зависимости, които биват използвани и в предизборните кампании.

Политическата корупция в изборния процес зависи от фактори, които определят средата, в която се провежда една предизборна кампания.

Наблюденията и изследванията показват, че купуването на гласове срещу пари постепенно губи влияние за сметка на зависимостта и заплахата. С ромската среда остават трайно свързани практиките на лихварство, докато при друга част от избирателите тази роля играе високата задлъжнялост на домакинствата. Но този проблем не може да се реши чрез разместване на избирателните секции. Все по-често средствата за натиск върху избирателите преминават през достъпа до социални услуги или помощи, възможности за реализиране на продукцията или направо чрез заплаха за физическо насилие.

Постепенно принудата заема мястото на купуването на гласове. През изминалите години все по-често политическа подкрепа се осигурява чрез структури на местната организирана престъпност и прекупвачески фирми. Зависимостта на дребните производители от една-единствена фирма на местно и регионално ниво се превръща в среда за ограничаване или компрометиране на политическите права на българските граждани.

В условията на нарастваща несигурност на пазара на труда - при опасността от загуба на работа или възможността за намиране на подходяща работа, определя политическото поведение на все повече избиратели. Заплахата за съкращения на работници, които не гласуват за посочената от работодателя им партия или коалиция, също подменя и компрометира свободната воля на избирателите.

Сравнително редки, но още по-уродливиса заплахите към вярващи, че техни близки няма да бъдат погребани според религиозните изисквания. Оказва се, че дори принадлежността към определена религиозна общност може да бъде използвана за политически натиск.

Взаимните обвинения в купуване на гласове се превърнаха в неразделна част от партийното противопоставяне. От една страна, това замъглява истинския проблем, а от друга - банализира публичното говорене срещу политическата корупция. На този фон отвъд предизборната риторика и пропаганда наблюденията показват, че все по-често застъпниците на политическите партии в изборните секции, а не ромите в тях оказват натиск върху свободната воля на избирателите.

Решения не могат да бъдат търсени само чрез промяна в изборните правила. След като липсват актуални избирателни списъци и постоянно действаща изборна администрация, след като няма гаранции за прозрачност при финансирането на политическите партии и предизборните им кампании, ефективността на подобни мерки остава проблематична.

Както и в много други сфери на публичния живот, ограничаването на корупцията в изборния процес зависи от гражданската активност, достъпа до информация, ефективността на администрацията, екипната работа на специализираните правозащитни органи и доверието в съдебната система. Ако тези фактори не са налице, всякакви екзотични идеи за организация на изборния процес биха могли само да разширят възможностите за натиск върху гражданите.

Доц. д-р Антоний Гълъбов
 

Източник