Граждански форум за честни избори

Анализи и коментари

Партия Зелените отговарят на въпроси на сайта eurochicago.com

Въпрос 1. Създаване на отделен, многомандатен избирателен район “Чужбина”, за чийто депутати да гласуват живеещите зад граница български граждани.

ПП “Зелените”: Подкрепяме идеята за създаване на многомандатен избирателен район в чужбина. Съгласно съществуващата номерация на избирателните райони в България, условно ще го наречем 32 многомандатен избирателен район (МИР).

Конкретната ни идея е 32 МИР също да излъчва свои избраници, равнопоставени на броя подадени гласове на предходни избори. Смятаме, че на този етап е нормално от 32 МИР да се излъчат 12 мандата. Това е 5 % от общия брой на депутатите в Народното събрание и е приблизително равно на броя избиратели, гласуващи зад граница. По този начин всяка политическа партия ще трябва да излъчи свои представители, които да се кандидатират от този район и да вникне в проблемите на българите зад граница.

Въпрос 2. Премахване конституционното ограничение български граждани с второ гражданство да бъдат избирани в управлението на страната.

“Зелените”: Тази конституционна норма е анахронизъм и е остаряла. Бащите на нашата конституция са имали предвид, да не може чужденци да управляват държавата и тя да загуби независимостта си.

Според нас всички български граждани имат равни избирателни права – да избират и да бъдат избирани. Законът сега ни пречи да издигаме кандидати, ако те имат двойно гражданство, но не си дава сметка в какво динамично време живеем и колко се е глобализирал светът. Смятаме, че за да се поправи несъответствието между дух и буква на закона, трябва да се приеме, че пасивно избирателно право имат всички български граждани, който са такива по рождение, без значение дали имат по-късно придобито второ гражданство.

Въпрос 3. Създаване на изборни Обществени съвети на българите в чужбина към дипломатическите представителства и Национален съвет на българите в чужбина, в изпълнение на отдавна приетия Закон за българите, живеещи извън република България. (Или, при евентуално приемане на нов Закон за българите зад граница от новия състав на парламента, категоричен ангажимент, че той ще предвижда създаването на изборни представителни органи на диаспората по държави и изборен Национален съвет на българите зад граница. Както и Правилник на прилагане на закона, какъвто така и не беше направен за действащия сега закон.)

“Зелените”: Подкрепяме създаването на изборни Обществените съвети на българите в чужбина към дипломатическите представителства. Там, където има български общности, смятаме, че е съвсем редно те да имат правото да се самоорганизират и активно да участват в прилагането на Закона за българите, живеещи в чужбина.

Въпрос 4. Въвеждане на електронно дистанционно гласуване (а до ефективното му въвеждане секциите за избори в чужбина да се откриват при опростени процедури – например при подадени 20 заявления за гласуване, при гласували на предишни избори над 100 човека и пр.).

“Зелените”: Зелените ясно сме заявили в своята предизборна платформа като основен наш приоритет въвеждането на дистанционно електронно гласуване.

Също така подкрепяме въвеждането на всякакви форми на гласуване от разстояние, включително и по поща, защото смятаме, че това би повишило избирателната активност на българите зад граница, което само по себе си води до по-малка тежест на “манипулираните гласове”. Смятаме, че интернет гласуването би повишило не само количеството на гласоподавателите, но и тяхното качество, и би довело до спестяване на значителни разходи за сформиране на изборни секции в чужбина и страната.

В преходния период до въвеждане на електронното дистанционно гласуване, смятаме, че е по-удачно да се намали броят на нужните заявки за откриване на нова секция в чужбина.

Въпрос 5. Каква е Вашата оценка за ролята на българите зад граница за успеха на България и кои са най-важните области, в които очаквате българите в чужбина да допринесат за Родината си – днес и за в бъдеще?

“Зелените”: Зелените високо ценим постиженията на всеки един българин, независимо от неговото местожителство, като отчитаме факта, че за да се реализира човек извън страната си, много често са нужни много повече усилия и умения. Разчитаме на нашите сънародници извън граница да ни помогнат в усилията ни за реформи в българските институции, чрез прилагане на най-демократичните и работещи модели на управление във всички области на социално-икономическият ни живот: здравеопазване, образование, икономика, съдебна система, енергетика и др.

Въпрос 6. Вашата партия има ли представители извън България и какви връзки поддържате (или ще поддържате) с диаспората?

“Зелените”: Зелените имаме амбицията да създадем реална мрежа от привърженици и членове сред българите в чужбина, като ще изберем най-удачната форма за това в консултация с нашите сънародници зад граница. По време на кампанията си за парламентарни избори 2013 г., работим активно с представители на българската диаспора чрез нашата фейсбук група – Зелените по света – https://www.facebook.com/groups/ZelenitePoSveta/

Въпрос 7. Бихте ли подкрепили кандидат за депутат, ако се знае че е бил агент или сътрудник на ДС?

“Зелените”: Зелените сме единствената партия сред претендентите за влизане в 42-рото Народно събрание, както и за всички изминали досега избори, в чиито листи няма бивши агенти и служители на Държавна сигурност /ДС/ и всички останали тоталитарни служби. (С решение от 26 април 2013 г. Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС публикува списък на свързаните със службите кандидати за народни представители: http://offnews.bg/index.php/188591/publikuvaha-spisak-kandidat-deputatite-agenti-na-ds.)

За пореден път Зелените доказахме, че сме единственият участник в политическия процес в България, способен да донесе качествена промяна и скъсване със зависимостта от структурите на бившата ДС.

Фактът, че партиите, участвали в управлението на страната през последните десетилетия, са неразривно свързани със структурите на службите на тоталитарния режим, е добре известен. Шокирани сме, че агенти на ДС са намерили място и в листите на нови партии, които претендират да са носители на нормалност в политиката. Подобна обвързаност е сред основните причини за неспособността на тези стари и нови политически играчи да донесат реална промяна, да прекратят порочната зависимост на политиката от икономическите и криминални метастази на ДС.

Самото създаване на Зелените като партия на будните и активни хора, несвързани със службите за сигурност нито в миналото, нито в наши дни, имаше за цел да прекъсне тази зависимост. За тази цел всички кандидати за Народни представители и членове на Зелените декларират задължително липсата си на принадлежност към ДС и службите за сигурност.

Зелените сме участници в предизборната кампания със задължението и увереността, че ИМА РАЗЛИЧНА ПОЛИТИКА и липсата на агенти на ДС в листите им е поредно доказателство, че те единствени могат да я постигнат.

Въпрос 8. Ако трябва да управлявате в коалиция, избройте с кои от парламентарно представените в последните години партии, в никакъв случай не бихте се коалирали след изборите?

“Зелените”: Зелените няма да участваме в безпринципни коалиции. Бихме подкрепяли конкретни предложения, които отговарят на нашите принципи и програма, на ангажиментите, които сме поели пред избирателите си. Всяка подкрепа по отделни политики трябва да бъде обвързана с писмено споразумение между съответните политически субекти, гарантиращо, че това е официалната позиция на съответните страни. Това означава политическа отговорност. Не трябва да има задкулисни споразумения, а пълна прозрачност. Всички наши действия или общи политики ще са публични и представени на нашия сайт и в общественото пространство.

Въпрос 9. И накрая, избройте основните неща, които се ангажирате да постигнете, ако получите 4-годишен управленски мандат, и чрез какви точно законодателни инициативи. Включват ли тези инициативи въпроси, касаещи пряко българската диаспора?

“Зелените”: Основните акценти на нашето управление през следващия мандат на Народното събрание на Република България ще бъдат:

Реален граждански контрол и участие в управлението.

Пряка демокрация.

Предизвикване на национален референдум с подписка от 50 000 избиратели (вместо с 500 000, както е в момента), а на местен референдум – с подписка от 4% от избирателите в съответните общини, райони и кметства (вместо с 10% както е сега).

Прозрачност и контрол -

Въвеждане на електронно правителство и електронно управление.

Ясни, равноправни общи условия за участие в различните видове избори (местни, национални и др.) на физически лица, граждански сдружения, инициативни комитети, политически партии и коалиции.

Задължителна гражданска квота при оценяването и приемането на членовете на районните и Централната избирателни комисии.

Работеща съдебна система -

Гарантиране на съдийската независимост чрез избиране на съдии и прокурори от съсловни организации, и обществената квота и отпадане на политическите назначения в съдебната система.

Осигуряване на възможността гражданите да сезират пряко конституционния съд, както и отпадането на понятието „правен интерес”, когато се касае за дела от обществен интерес.

Качествено и достъпно здравеопазване -

Изработване на национална здравна карта, която да бъде осъвременявана ежемесечно и реално да показва картината на здравеопазването в страната. Това означава всеки гражданин да има възможността да види в района, в който се намира, какви специалисти работят, какви липсват, какви изследвания може или не може да си направи.

Създаване на национални профилактични програми с цел превенция, ранна диагностика и съответно ранно лечение на значимите заболявания.

Образование на бъдещето.

В сферата на средното образование -

Прилагане на най-добрите световни практики в насока реформа на методиките на преподаване в училищата. Планирано преминаване от модел, основан на знания, към модел, основан на адаптивни и практически умения, целеви компетентности, ценности и екипна работа.

Подобряване на кариерното ориентиране в средното образование чрез създаване на „кариерни центрове” във всяко учебно заведение, в които учениците да могат да се консултират с квалифицирани специалисти.

В сферата на висшето образование и науката -

Сегашният модел на финансиране на университетите, който е силно зависим от броя записани студенти, води до занижаване на критериите на образованието и обезценява дипломите. Финансирането трябва да бъде по-тясно свързано с качеството на образователния продукт.

По-адекватно разпределение на средствата за държавни поръчки на базата нуждите на икономиката. Държава с ясна и гъвкава представа какви кадри очаква и има нужда да влязат в икономиката годишно, и кои учебни заведения са най-подготвени да ги доставят с нужната квалификация. Активно стратегическо планиране спрямо дела на различните отрасли в икономиката и визията за развитие на държавата – в диалог с бизнеса, браншовите и гражданските организации.

Премахване на монополите, осигуряване на заетост и зелена икономика -

Прекратяване на държавното подпомагане на икономически неефективни и опасни за здравето и околната среда производства. Пренасочване на средствата към преквалификация на освободените работници, както и към програми за стимулиране на предприемачеството.

Преференции за развитието на екологично отговорна индустрия и зелен бизнес, биоземеделие, устойчив и алтернативен туризъм, ВЕИ, енергийна ефективност.

Премахване излишната административна тежест. Намаляване на многото разрешителни режими за малкия и среден бизнес.

Устойчив транспорт -

Железопътният транспорт – основа на инфраструктурата. Приоритетно обновяване, модернизиране на жп мрежата и подвижен състав на БДЖ. Включване на България в европейската високоскоростна жп мрежа.

Селско стопанство -

Стимулиране на местното производство, местните пазари и премахване на пречките пред преките продажби на земеделска продукция.

Подкрепа за биологичното производство и агроекологичните практики, включително възстановяване плодородието на почвите.

Справедливо разпределяне на европейските субсидии, насочване на субсидиите към малките и средните фермери, които са свързани пряко с живота на село.

Енергийна независимост на България -

Приемане на Национална енергийна стратегия до 2025 г., която се базира на енергийна ефективност (четирикратно намаляване на енергийния интензитет) и увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в общия енергиен микс на страната до 35-40%.

Всеки гражданин да има право да избира доставчика си на енергия. Възможно най-бърза либерализация на енергийния пазар, електроснабдяването и собствеността върху електроразпределителните мрежи.

Децентрализация на производствените мощности, при която 70% от енергийните нужди на страната да се задоволяват от семейни, малки кооперативни или комунални инсталации.

Спиране на незаконните строежи и възстановяване на увредената природа -

Спиране застрояването на Черноморското крайбрежие и обявяване на парк Българско черноморско крайбрежие, който да защитава крайбрежните местообитания и пейзажите, и да създава условия за устойчив туризъм. Забрана за дънното тралене в българската акватория на Черно море.

Прекратяване на незаконното строителство и рекултивация на увредените терени в Пирин, Рила, Витоша, Родопите, Стара планина, Средна гора, Странджа и във всички останали горещи точки с висока природна значимост.

Повишаване на финансовите стимули за собствениците, които опазват или отговорното стопанисват обекти и територии, попадащи в защитени зони и територии. 

Източник