Граждански форум за честни избори

Анализи и коментари

Десислава Димитрова, ДБГ, отговаря на въпроси на eurochicago.com

Въпрос 1: Създаване на отделен, многомандатен избирателен район “Чужбина”, за чийто депутати да гласуват живеещите зад граница български граждани.

Д. Димитрова: Логичен е въпросът за обособяване на отделен многомандатен избирателен район и аргументи „за“ има. Специфичните проблемите, с които се срещаме зад граница, са свързани с различните системи на образование, здравни осигуровки, данъци, пенсии и др. На теория, отговорен за район в чужбина народен представител би могъл да адресира тези проблеми подобаващо.

Но дори и без депутати от тези райони, това са теми, на които трябва да обърнем особено внимание. В крайна сметка има толкова много българи, които живеят и работят в чужбина, и помагат на родителите или децата си в България.

Ние от Движение “България на гражданите” смятаме, че броят на народните представители от 240 трябва да бъде намален. Добавянето на мандат в чужбина вероятно би бил за сметка на мандат от друг район. С други думи, дори тема като тази за диаспората подсказва, че има нужда от широка обществена дискусия и преоценка за актуалността на настоящата Конституция.

Въпрос 2: Премахване конституционното ограничение български граждани с второ гражданство да бъдат избирани в управлението на страната.

Д. Димитрова: Венецианската комисия преди време излезе със становище, че това ограничение в нашата Конституция е без правов прецедент сред страните на континента и е характерно за по-изостаналите държави. Но и без Венецианската комисия, отново стигаме до въпроса за Конституцията.

Ние от Движение “България на гражданите” смятаме, че Конституцията като цяло има нужда от промяна. Тя разбира се свърши своята работа в началото на прехода, но сега става ясно, че има някои дефицити. Ако планираме да изградим съвременна крепост за дълги години, вместо временна паянтова постройка, решението е отворен дебат между всички представители на обществото за важните национални болежки и въпроси. В това число и за българите отвъд граница и онези с двойно гражданство.

Въпрос 3: Създаване на изборни Обществени съвети на българите в чужбина към дипломатическите представителства и Национален съвет на българите в чужбина, в изпълнение на отдавна приетия Закон за българите, живеещи извън република България. (Или, при евентуално приемане на нов Закон за българите зад граница от новия състав на парламента, категоричен ангажимент, че той ще предвижда създаването на изборни представителни органи на диаспората по държави и изборен Национален съвет на българите зад граница. Както и Правилник на прилагане на закона, какъвто така и не беше направен за действащия сега закон.)

Д. Димитрова: Да, българите в чужбина, както всички други български граждани имат правото да се самоорганизират и да формират сдружения. Това е важен елемент от израстването на гражданското общество и от процеса на осъвременяването на държавата ни. Ние искаме точно това – тя да отстъпи място за гражданите. Държавата трябва да отдаде част от функциите си в ръцете на онези, които най-добре познават своите интереси и могат да се саморегулират в обществен интерес.

Във връзка с неизпълнението на Закона за българите в чужбина: това е поредният случай, в който държавата не спазва собствените си закони. Така се случи и с пенсиите – в закон пише, че трябва да се вдигат на всеки шест месеца (т.нар. Швейцарско правило), но това не се случваше. Затова сме на такова дередже – не е нормално държавата да не спазва собствените си закони, да поддържа контрабандата, да не предприема мерки за сивата икономика.

Въпрос 4: Въвеждане на електронно дистанционно гласуване (а до ефективното му въвеждане секциите за избори в чужбина да се откриват при опростени процедури – например при подадени 20 заявления за гласуване, при гласували на предишни избори над 100 човека и пр.)

Д. Димитрова: Движение “България на гражданите” е „за“ електронното гласуване и премахването на всички обструкции пред вота. Още миналата година Меглена Кунева призова Президента Росен Плевнелиев да предприеме конкретни мерки за борба срещу изборните измами.

Категорични сме, че освен електронното гласуване трябва да се изчистят списъците от „мъртви души“, да се професионализира съставът на избирателната администрация и да се спре веднъж завинаги с черните заклинания и ритуали срещу демократичната воля на хората. За жалост, очакванията са бившите управляващи да приложат още по-черни практики, на живот и смърт на 12-ти май. Неслучайно международната общност изпраща невиждана по численост в историята ни наблюдателна мисия.

Въпрос 5: Каква е Вашата оценка за ролята на българите зад граница за успеха на България и кои са най-важните области, в които очаквате българите в чужбина да допринесат за Родината си – днес и за в бъдеще?

Д. Димитрова: Интересен факт от визитката на Движение “България на гражданите” е, че в Националния съвет, т.е. в ръководния орган, почти няма човек, който да не е живял извън България. Това прави всеки един от нас не просто съпричастен, а съпреживяващ, защото чувството за това, че си бил все така българин, дори извън България, е невероятно силно и никога не те напуска.

Това, което се случва през последните години, напомня за времето на Възраждането. Помага всеки откъдето може. Защото срещу апатията в обществото ни и в икономиката, както и в свободата, и в словото, и в културата, и в науката всяка „душа е плам“, казва в “Опълченците на Шипка” Вазов. Целта е ясна и неизбежна – нормален живот в нормална, европейска България.

Въпрос 6: Вашата партия има ли представители извън България и какви връзки поддържате (или ще поддържате) с диаспората?

Д. Димитрова: Движение “България на гражданите” има мрежа от представители зад граница, а симпатизантите ни са многобройни и стават повече с изключителна скорост. Наши лица за контакт има в САЩ, Великобритания, Гърция, Франция и др. За изборите на 12-ти май имаме специално разкрит имейл - abroad2013@grajdani.bg

Въпрос 7: Бихте ли подкрепили кандидат за депутат, ако се знае че е бил агент или сътрудник на ДС?

Д. Димитрова: Категорично не. Една от многото културни разлики между нас и останалите партии е именно тази. В устава ни е записано, че дори членовете на партията не може да са били сътрудници на ДС.

Въпрос 8: Ако трябва да управлявате в коалиция, избройте с кои от парламентарно представените в последните години партии, в никакъв случай не бихте се коалирали след изборите?

Д. Димитрова: Единодушно заявихме много преди старта на кампанията, че ГЕРБ, БСП и ДПС са онези партии, с които няма да осъмнем в коалиция. ГЕРБ е неприличната. БСП е неправилната. А сборът помежду им се равнява на протестите, бедността и безработицата. В допълнение салипсата на надежда за по-добра България и масовото отвращение от политиката, което беляза тази кампания.

Въпрос 9: И накрая, избройте основните неща, които се ангажирате да постигнете, ако получите 4-годишен управленски мандат, и чрез какви точно законодателни инициативи. Включват ли тези инициативи въпроси, касаещи пряко българската диаспора?

Д. Димитрова: Трябва да изкореним ченгеджийския, мутренски и олигархичен модел в политиката и да върнем справедливостта. И най-добрите управленски предложения се израждат, когато трябва да се приложат от политици, които купуват избори, договарят под масата и пилеят даденото им доверие и бъдещето на страната си.

Движение “България на гражданите” има ясен план и е готово да поеме отговорност. На първо място са мерките против бедността и мизерията, както и мерките за възстановяване на икономическия растеж, с акцент върху малките и средни предприятия. Трябва да започнем да въвеждаме честни конкурси за всички позиции, за да може младите хора да имат надежда, че ще бъдат оценени според качествата, а не връзките си. Ще предприемем и мерки срещу хаоса в енергетиката. Ще гарантираме, че образованието е приоритет, защото в него е единствения шанс на България.

Ние бяхме първата партия, която представи програмата си. Повече за нея може да намерите на адрес: http://grajdani.bg/?p=4629. 

Източник