Граждански форум за честни избори

Медиен мониторинг

Препоръчвам Изборния борд и при следващи избори - понеделник, 03 юни 2013

Препоръчвам Изборния борд и при следващи избориПроф. Друмева, каква е вашата равносметка от работата на Гражданския борд? Смятате ли, че този орган се оказа полезен и бихте ли го препоръчали за следващи избори?

Равносметката е положителна. Съставът на Борда е формиран на доброволен принцип от представители на неправителствени организации, ангажирани с провеждането на честни избори, и от експерти, "изкушени" от изборното право и процедури; с равнопоставеност и без възнаграждение. С такъв състав Бордът бе замислен да улеснява и прави ефективен диалога между обществото и компетентните държавни органи по повод предсрочните избори.

Да, получи се. Диалогът беше реалност – неправителствените организации общуваха непосредствено с въпросните държавни органи, споделяха наблюдения и тревоги, даваха препоръки, изискваха справки, анализи и текуща информация и в повечето случаи я получаваха "гореща" направо от източника. Такъв формат на интензивен диалог по повод предстоящи избори няма аналог в изборната история на България. Бордът заседаваше всяка седмица в сградата на Министерския съвет; технически бе подпомаган от администрацията на МС относно излъчването на заседанията он лайн, стенографирането и свързването с компетентните държавни органи. Дневният ред се формираше по предложения на членовете на Борда.

На всяко заседание се представяше текуща писмена справка от МС (по закон отговорен за организацията и подготовката на изборите) за извършените дейности, в това число - осигуряване изпълнението на новите изисквания на закона за копирна техника и консумативи във всички секционни избирателни комисии (СИК), уеб сайтове на всички районни избирателни комисии (РИК) и др. Почти на всяко заседание участваше зам-министър на вътрешните работи с писмени справки и обяснения по текущи въпроси, включително и за пресни инциденти. Прокуратурата участваше на всяко заседание или с представител, или с писмен материал относно досъдебни производства и други въпроси. Не мога да не спомена Методическите указания на Главния прокурор, които силно впечатлиха членовете на Борда със задълбочения анализ и ясния ред относно правната специфика на престъпленията, свързани с изборите и тяхното разследване, както и организационни въпроси на контрола за законност при провеждането на избори. На всяко заседание участваше представител на ГД "ГРАО" със справки и разяснения. Проведено бе и дълго заседание, посветено на медийното отразяване на изборите, преди всичко за обществените електронни медии – неудоволетвореност от всички страни, но без ясни посоки de lege ferenda. Гореща и постоянно присъстваща тема бе подготовката на гласуването в чужбина, при участие на представители на МВнР, с неудоволетвореност от законовата уредба и предложения за изменението й.

Като заключение мога да кажа, че Изборният борд има полезна функция; той е "нещо в повече" към постигането на добра изборна практика. Препоръчвам го за следващи избори.

С какво помогна Изборният борд, какво в него попречи да бъде още по-ефективен?

Първоначално се правеха закачки, че Бордът ще е просто знак в ревера на служебния премиер. Остана като закачка. А Бордът прохождаше и търсеше ефективност. Безспорно е, че беше полезен, като даваше на гражданските организации права пътека за непосредствено общуване с институциите, отговорни за едно или друго, свързано с изборите. А това несъмнено улесняваше тяхната работа. Бордът отговаряше на писма на граждани, в немалко случаи препращаше писма директно до компетентния орган и получаваше отговор. Бордът зае ангажирана позиция в подкрепа на стриктното изпълнение на новите изисквания на закона, записани като гаранции за прозрачни и честни избори – напр. ксерокопия от протокола на СИК. Но, Бордът в този му формат не разполага с инструменти за пряк вътрешен контрол върху изпълнението на задачите от страна на органите.

Как ще завърши дейността на борда? Какви препоръки очаквате да направят участниците (организации-наблюдатели) към институциите и към законодателя?

Препоръките са готови – от гражданските организации и от експертите. Около повечето от тях всички членове на Борда се обединяват. Считам, че в такива препоръки, изготвени от граждански организации – наблюдатели на изборите, и от експерти, споделяни и обсъждани помежду им като членове на Борда и с участието на представители на отговорните институции, се съдържа полезен смисъл от дейността на Борда.

Защо отношенията на Гражданския борд и ЦИК бяха толкова сложни и видимо конфликтни, създаде се даже впечатление за някаква ревност от страна на ЦИК?

Меко казано "сдържаната" позиция на ЦИК спрямо Борда беше изненада, като се има предвид, че каузата на честни и прозрачни избори е обща за цялото общество и особено за такива органи, пряко ангажирани с изборите като ЦИК (вече държавен орган, формиран на партийна основа) и Борда (консултативен независим форум на граждански организации и експерти).

Обучителните материали, изготвени от ЦИК, бяха предмет на обсъждане в Борда, с предложения, предавани задочно. Все пак беше проведено едно съвместно заседание с домакин ЦИК, на което фирма "Информационно обслужване" даде разяснения по прилагането на методиката за изчисляване на изборния резултат.

Въпросът е част от по-големия въпрос за бъдещото развитие на изборното пространство – партийното формиране на ЦИК и на другите комисии и свързания с него дефицит на доверие, отсъствието на експертно знание на различните нива, опасенията, че въвеждането на държавна изборна администрация може да фаворизира една политическа сила и т.н.

Доверието към изборния процес бе оценено като много ниско, общото впечатление е, че повишаването му е главната задача занапред. Според Вас какви са първите задължителни стъпки, които трябва да се направят – и от институциите, и от ЦИК, за възстановяване на доверието?

Стъпките, които всеки от нас трябва да направи в изборния ден, са да отидем до избирателната секция и да гласуваме. Оттам се започва. Колкото повече са гласувалите, толкова по-малки са ефектите от извършените нарушения. Предстои електронно гласуване (отново експериментално) догодина на европейските избори. И още възможности, които ще имат смисъл ако масово гласуваме.

Каква е общата оценка на кампанията? Познават ли българските избиратели правата си?

Оценката, която членовете на Борда дават , не е висока. Тя се проявява в препоръките, за които стана дума. А дали избирателите познават правата си – съзнанието, че трябва да се гласува, защото сградата на демократичната държава се крепи върху всеки подаден глас, мотивира да сме заинтересовани от участие в изборите.

Бордът още на второто си заседание отправи послание за толерантност в кампанията, което като че ли остана незабелязано: "Ние, участниците в Гражданския Борд за свободни и прозрачни избори отправяме послание към всички – институции и граждани, да кажем "НЕ" на езика на омразата, и с толерантност и уважение към различните идеи и мнения да участваме в позитивна предизборна кампания не "един срещу друг", а "един до друг" в честно съревнование за повече избирателска подкрепа на идеи и програми за управление".

Доколкото изборният борд трябваше да допринася за прозрачността и публичността на кампанията, имаше ли начин той да проконтролира и предотврати случилото се с печатницата в Костинброд?

Вече отбелязах, че предназначението и заложеният формат на Борда като форум, на който гражданските организации споделят наблюдения и правят препоръки до компетентните институции, не снабдяват Борда с разследващи функции, нито с инструменти за вътрешен контрол върху изпълнението на възложени със закон дейности на държавни органи. Получени в Борда сигнали за нарушения на закона и организацията на изборите се препращат незабавно до компетентния орган.

Как оценявате основанията за касация пред КС, сред които има много позовавания за нарушения по време на изборната кампания, включително и за тенденциозни резултати от социологически агенции, както и въпросното нарушение на деня за размисъл по повод на печатницата в Костинброд. ЦИК дори прие, че нарушения по време на деня за размисъл са и призивите за гласуване на интернет страниците на съответните партии, което за мен поне изглежда смущаващо.

Проверката на законността на току-що произведени избори е специфично правомощие на един Конституционен съд, при което той действа не само като "съд по право" ,както е при нормения контрол и при задължителното тълкуване, но и като "съд по факти", т.е. ще събира и ще преценява доказателствата дали сочените нарушения са извършени и, ако е така – дали, ако не бяха извършени, резултатът от изборите щеше да е друг. КС вече е натрупал практика, включително и при констатирано нарушение на изборния закон, което предизвика преизчисляване на резултат (2010г.). Съдът ще проучва фактите и ще направи произнасяне. Считам, че не са налице основания за цялостно обявяване незаконност на изборите.

Бихте ли препоръчали промени в Изборния кодекс – на база на сегашния Ви опит?

Да, ето някои:

- Методиката за определяне на изборните резултати да бъде вместена в Изборния кодекс (ИК) с изрично формулиране на принципите ѝ и с числов пример. Мотиви: потребност от яснота и прозрачност за това как гласовете на избирателите се превръщат в депутатски мандати; старите български изборни закони до 1949 г. (пропорционално избиране) съдържат винаги числов пример.

- Да се запише в ИК задължение по служба на областните управители да осигуряват условия и ред в РИК-овете при предаването протоколите и книжата от избирателните секции, така че секционните комисии да бъдат подпомагани, а не унижавани при изпълнението на отговорните им функции. Мотиви: тъжни и оскърбителни картини от току-що произведените избори.

- ИК да бъде допълнен с ясна уредба относно режима на функциониране на избирателните комисии, в т.ч. режима на свикване и ритмичност в заседаването.

- В ИК да се предвиди, че при предсрочно прекратяване пълномощията на народен представител ЦИК се свиква незабавно на заседание за попълване на овакантения парламентарен мандат. Мотиви: ЦИК не бива да е в позиция да спъва функционирането на избрания орган. 

Източник

Коментари