Граждански форум за честни избори

Новини

Обещаха промени в изборните закони - петък, 11 май 2012

Макар България да не спази срока, който беше обявила за отговор на препоръките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа за изборния процес и Изборния кодекс, управляващите все пак заявиха намерение да направят част от законодателните промени. През седмицата в страната бяха двама експерти на ОССЕ, които се срещнаха с парламентарните партии и с външния министър Николай Младенов. "При разговора ни с тях заявихме позицията на ГЕРБ, че фактически ние ще приемем повечето препоръки и ще подготвим предложения за промени не само в Изборния кодекс, но и в други законодателни актове, уреждащи изборния процес", каза пред "БАНКЕРЪ" депутатът от мнозинството Красимир Ципов.

Сред предвижданите промени са назначаването на постоянна изборна администрация в ЦИК, която да работи не само по време на изборите. В окончателния доклад на наблюдателите за комисията се посочваше, че "макар да има петгодишен мандат, тя не разполага с постоянен състав и собствен бюджет, което ограничава способностите и ефективността й". Според документа въпреки че избирателните комисии на всички нива се назначават по предложения от партиите, няма гаранция, че номинираните от опозицията ще получат ръководни постове в тях. Според ОССЕ това води до притеснения за безпристрастността на органите. Сред препоръките на международната организация е възможността Изборният кодекс да осигури на опозицията ръководни позиции във всички нива на изборната администрация.

Препоръките за ЦИК

Ако властта реши да се съобрази изцяло с препоръките за ЦИК, това би означавало и че ведомството би разполагало с независим бюджет. През февруари в отговор на доклада на ОССЕ комисията все пак реши да публикува на електронната си страница решенията, които взима. Проблемът обаче е, че мотивите за спорното й поведение на последните избори няма да са достъпни, тъй като публикуването на стенограми от заседанията не се предвижда да е със задна дата.

Втората препоръка, за която Николай Младенов обяви преди време, че страната ще се съобрази, е за въвеждането на контролен механизъм при подаването на декларации за дарения на партиите над определена сума. Сега тя е 1000 лв., по всяка вероятност ще се приеме предложението му да падне до размера на минималната работна заплата (към момента 290 лв.). Контролиращата функция за проверка на декларациите пък ще бъде възложена на Сметната палата.

Експертите на международната организация, посетили България, отклониха въпросите, които им зададохме, с обяснението, че не правят изявления пред медиите и не коментират срещите си с политическите партии. В лаконично прессъобщение, качено на сайта на ОССЕ , се казва, че "широката дискусия, която се проведе, показва значимостта на заключенията и препоръките, съдържащи се в доклада за българското правителство".

Изпадналите от списъците

Писмо, изпратено от Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО ) до МВР на 26 септември миналата година, говори, че несъответствията в изборните списъци са били известни на институциите още преди вота. И въпреки това не е било направено необходимото неточностите да бъдат отстранени и обществеността да узнае за проблемите. В документа се дава пример как някои от хората, живели преди време в чужбина, са останали без право да гласуват. "От общинските администрации постъпиха сигнали, че в списъка на заличените лица фигурират лица, за които подаденият от МВР настоящ адрес в чужбина е с дата по-късна от реалната. Например: През 2001 г. в заявлението за издаване на личен документ лицето е заявило настоящ адрес в Гърция. През 2010 г. при издаването на нови документи лицето не е заявило адрес в чужбина. В периода между 2001 и 2010 г. лицето е заявило пред органите на общинската администрация настоящ адрес в Република България." После МВР признава за проблема и изпраща към ГРАО данни за хората, за които е допусната грешка. Това обаче не е довело до отстраняване на грешките.

Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда настоява преди управляващите да пристъпят към промяна на изборното законодателство да се състои дискусия между партии и неправителствени организации, наблюдавали изборите. "Задължително е и в България да се изработи регистър на избирателите", подчертава тя.

Проблемът с медиите

Едно от най-неприятните неща, с които ще се запомнят последните избори, е поведението на българските медии, които се държаха като търговци на съдържание. Дори и най-масовите вестници и гледани телевизии имаха рекламни тарифи за отразяването на кампанията. Огромният проблем всъщност беше, че рекламата се сля със самите статии и репортажи, а платеното съдържание не беше обявено като такова. "Необходимо е да се намери точна дефиниция за политическа реклама и когато има такава, тя да се обозначава", смята Антоанета Цонева. Съветът за електронни медии е на същата позиция. Контрааргументът - че законодателното регулиране би ограничило медийната свобода, става смешен с оглед на онова, в което се превърнаха българските медии на последния вот.

В доклада си ОССЕ настоява законодателството да гарантира редакционната свобода на медиите да отразяват кампанията, като се набляга върху публичните медии (БНР и БНТ). Изборният кодекс изисква кампаниите по националните медии да бъдат платени от партиите и коалициите, посочват изборните наблюдатели и подчертават, че това подкопава отговорността им за "честно, балансирано и задълбочено отразяване на изборите в техните новинарски и публицистични предавания". За кандидатите, участващи в изборите, трябва да е предвидено безплатно ефирно време по обществените електронни медии, записали са още експертите на международната организация.

В проектостановище на правната комисия на парламента обаче се посочва, че "както Изборният кодекс, така и Законът за радиото и телевизията съдържат достатъчно гаранции за свободно, честно, балансирано и безпристрастно отразяване на предизборната кампания". Обявена е възможността медиите да бъдат задължени да оповестяват незабавно договорите, които сключват с политически организации и независими кандидати.

Купуване на гласове

В обобщение на институциите за препоръките на ОССЕ, адресирано до шефката на правната комисия Искра Фидосова , се казва, че Върховната касационна прокуратура приема препоръките, свързани с купуване на гласове, оказване на натиск и заплашване като основателни. В коментар към същите препоръки пък МВР посочва създаването на откритата телефонна линия за нарушения при изборите и сътрудничеството с "Прозрачност без граници" за нарушенията на изборните закони.

Една от 32-те препоръки, които ще предизвикат ожесточени дебати, ако бъдат подложени на обществено обсъждане, е за правото на малцинствата да използват майчиния си език при предизборни кампании. Засега управляващите ясно се обявяват против нея с аргумента, че за въвеждането й е необходима промяна в конституцията и че официален език е българският. Факт е, че и сега при доста от предизборните прояви малцинствата използват матерния си език.

Дяволът се крие в детайлите и независимо от уверенията на ГЕРБ за придържане към препоръките на ОССЕ, засега не се знае до каква степен предложенията ще бъдат пренесени в законодателството. Управляващите не признават в докладите да има критичност. На последния вот имаше емблематични нарушения като купуване на гласове, изключване от изборни списъци и мъртви души, които според изборни експерти са около 600-700 хил. души. Същевременно вътрешният министър Цветан Цветанов беше шеф на предизборния щаб на управляващата партия - колосален скандал, който се размина без каквито и да е последствия. Горчиво напомняне за нивото на държавността в България.
 

Коментари