Граждански форум за честни избори

Стенограми

Стенограма от заседание на комисията по правни въпроси, 07 декември 2010 - вторник, 07 декември 2010

  П Р О Т О К О Л
№ 61

Днес, 07.12.2010 г., вторник, от 09:00 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси. 
На заседанието присъстват: от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Главна дирекция ГРАО – Иван Гетов, директор; от Министерството на външните работи – Радослава Кафеджийска, директор на дирекция „Правна” и Елена Начева, младши експерт; от Института за развитие на публичната среда – Антоанета Цонева и Асен Генов; от ЦИК – проф. Михаил Константинов, народните представители Владимир Тошев и Стефан Дедев, и като слушател - Зорница Славова, Института за пазарна икономика. 
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добро утро, колеги.
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси с единствена точка в дневния ред:
Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на проект на Изборен кодекс, № 054-01-87, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 04.11.2010 г. – продължение.
На предишното заседание стигнахме до Раздел ІІ.
„Раздел ІІ. Кандидати за народни представители.”
Чл. 106. Има предложение на н.пр. Красимир Ципов, Юлиана Колева и Ивайло Тошев за заглавие на чл. 106. „Подреждане и брой на кандидатите”. 
Чл. 107. Предложение за заглавие „Действителност на регистрацията”.
По наименованието на Раздел ІІ, чл. 106 и чл. 107 желаещи за изказване има ли? Заповядайте. 
Антоанета Цонева:
Имам едно предложение. В чл. 107 да отпадне възможността един кандидат да бъде регистриран в два многомандатни района, защото това би било по-честно спрямо избирателите, още повече сега, когато се въвежда преференциалното гласуване. Т.е. предложението е за „най-много в един многомандатен изборен район”. 
Искра Фидосова:
Благодаря. Желаещи за изказване? Г-н Миков.
Михаил Миков:
В чл. 106, ал. 2 предлагам да бъде „коалициите и партиите”.
Ал. 2 е „Коалициите от партии участват в изборите с обща кандидатска листа във всеки отделен многомандатен изборен район. Участващите в тях партии не могат да участват със самостоятелни листи.”
За мен е подразбиращо се, но да се запише „коалициите и партиите участват в изборите с обща кандидатска листа”.
Ако трябва да озаглавим, първата алинея е подреждане, втората е участие. Това са действията. Третата е брой на кандидатите. В първата се казва кандидатите се подреждат от партиите и коалициите в кандидатските листи. Втората е коалициите и партиите участват в изборите с обща кандидатска листа. Защо да го пишем. Въобще да отпадне алинеята. Ясно е. Не може във втората само коалициите да са обща.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване има ли? Няма.
Подлагам на гласуване Раздел ІІ с наименование „Кандидати за народни представители”, заглавията на чл. 106 и чл. 107 и двата текста на чл. 106 и чл. 107 така, както за записани в доклада по вносител. Който е „за”, моля да гласува. 
Веселин Методиев:
Няма ли да подкрепим предложението за един многомандатен район?
Искра Фидосова:
Никой не се изказа. Нали затова питах три пъти. Аз трябва да имам предложение от комисията.
Веселин Методиев:
Правилно. Извинявайте. Аз го правя формално.
Тъй като аргументът за коректност към избирателите при наличие на преференциална система за гласуване е абсолютно верен в смисъл, че не можеш да участваш в два района и в двата района да търсиш преференции. Смисълът на участието в два района в годините е било за личности, които са популярни и известни със собственото си влияние да помогнат на партията или коалицията, в която участват. Но сега, след като имаме вкаран мажоритарен елемент, логиката е всеки да има право само в един многомандатен район.
Моля да го подложим на гласуване процедурно. 


Михаил Миков:
Пак по чл. 106. Централно се регистрират коалиции и партии. Тук казваме, че не могат да участват със самостоятелни листи. В същото време, че с обща кандидатска листа във всеки многомандатен изборен район. Просто се получава едно ненужно тавтология и описание. 
Горе е въпрос на регистрация. Ясно е, че не може партия. Има си хас сега да го изключваме – да се разбира, че можеш да се регистрираш като партия, да участваш после в коалиция и после да тръгнеш да се регистрираш в листи като партия. Това с една обща разпоредба би трябвало да се изключи и да се каже: Участващите в коалиции и партии не могат да участват самостоятелно на изборите. И оттам насетне не да разписваме за всеки вид избори и за всяко нещо, произтичащите от това различия. Все някъде ще го изпуснем. 
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване постъпилото предложение от г-н Методиев в чл. 107, ал. 1 да отпадне в изречението „Кандидат за народен представител може да бъде предложен за регистриране само от една партия или коалиция от партии най-много в два многомандатни изборни района.” „най-много в два” да отпадне и да остане „само в един многомандатен избирателен район”.
Който е „за”, моля да гласува. „Двама „за”. Против? Един „против”. Тринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване основните текстове на чл. 106 с редакция на комисията и чл. 107 със заглавията и наименованието на Раздел ІІ. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Чл. 108. Има предложение за заглавие „Регистриране на листи”.
Друго постъпило предложение няма.
Чл. 109. Има предложение за заглавие „Подписка за независим кандидат”.
Предложение на н.пр. Владимир Тошев, Цвета Караянчева, Аспарух Стаменов и Стефан Дедев за промяна в чл. 109.
„а) в ал. 1 думите „не по-малко от 15 000” се заменят с „не по-малко от 5 на сто и не повече от 10 000”;
б) в ал. 5 след думите „чл. 79” се добавя „ал. 1”.”
Желаещи за изказване? 
Това е промяна за изискването за подписка при независимия народен представител с идеята, че всеки един район е различен.
Желаещи за изказване?
Янаки Стоилов:
По чл. 108 аз предлагам в ал. 1 да отпадне изискването в т. 6 „заверен от Софийски градски съд препис от устава”.
Какво казва. Това е излишно, според мен. 
Искра Фидосова:
Това го уточнихме. Остават при регистрацията в ЦИК, а след това надолу навсякъде в текстовете с изключение на ЦИК отпада въпросната точка.
Други желаещи за изказване по чл. 108 и чл. 109. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Ние трябва да съобразим дотолкова доколкото на предното заседание гласувахме и намалихме броя на подписката на 7000. Тук трябва да съобразим и да намалим и броя на подписката за инициативните комитети, която очевидно трябва да бъде по-малка от 7000. Мисля, че е нормално да бъде 5000. Съответно и процента. 
Янаки Стоилов:
По това, което предлага г-н Лазаров. Моето предложение е въпреки че депутатите не може да се каже, че се избират с еднакъв брой гласове, защото при разделянето в многомандатни райони един мандат на практика в района може да бъде с няколко пъти по-малко гласове от друг. Но при издигането на кандидатурите да не пишем едно общо число, а да го съобразим с приблизителното количество на гласовете в района. Защото някъде, ако има пет мандата, гласовете трябва да са едни, а другаде, където има, примерно, 13 – трябва да са други. Т.е. да варира и по-точно да съответства броят на гласовете с големината на многомандатните райони.
Димитър Лазаров:
Това е идеята общо взето. Независимият кандидат събира подписи в избирателния район, докато партията събира тези 7000 подписа в цялата страна. Затова идеята е първо да бъде процент от избирателите в района, но не повече, защото са различни районите. Да речем Видин с Варна, но не повече от 7000. Затова е различно. Но понеже намалихме на 7000, трябва да смъкнем и тук.
Искра Фидосова:
Идеята е ясна. Въпросът е, че трябва да го редактираме и да го разпишем, защото не е достатъчно да пише само не по-малко от 5 на сто и не повече от 10. Ние се уточнихме, че трябва да има механизъм, трябва да има ред и кой – ЦИК, или кой ще определя. Или тук трябва да направим скала и да кажем, както е при общинските съветници броя, както е при други текстове, да кажем за кои райони колко е изискуемият минимум. Защото само така записано, не ни решава проблема и не означава нищо. Да ги разделим на три. Това беше идеята и това трябваше да се разпише. Принципът е о’кей, но така написано не действа. Защото нямаш кой да определи този диапазон от 5% до 100% - до 7000 или 10000. Това трябваше да се разпише като скала. Поне аз така го виждам.
Димитър Лазаров:
Идеята беше да бъде процент от броя на избирателите по постоянен адрес. Ако във Видин са 100000, както преди го смятахме за 10000 - 5% за 5000, но не повече от 10000, както беше общата бройка. Защото в Пловдив примерно са 360000, така че няма как да бъдат 36000. Това е принципът. Ние сега трябва да намалим 10000 и процента, разбира се. 
Мая Манолова:
Тези цифри са абсолютно несъобразени. Ние 7000 го заковахме за всички партии за централна регистрация. Софийските райони са по 300000. Тук процентът трябва да е един. 5% е невъобразимо висок. 
Реплика: 5%, но не повече от 10000.
Янаки Стоилов:
Даже 7000 за София са малко подписи.
Мая Манолова:
7000 е за регистрация на партия. Какво искаш да кажеш? Че един независим кандидат трябва да събере повече подписа от ГЕРБ ли. Говорим смешни неща. Нека да вървим в общата логика, която сме приели до момента. В рамките на общата логика приехме, че 7000 подписа са достатъчни за политическа партия да се регистрира за избори. Не може независимият кандидат да е допустимо в който и да е район да се издига с повече подписи, защото е абсурдно. 
Моето предложение е след като за една партия, независимо къде ще издига кандидати са достатъчни 7000 подписа, нормално е да го заковем за един независим, независимо къде се издига, достатъчно по-малко от партия. И в тези рамки трябва да е максимум 3000. Другото е просто неравнопоставеност. 
Янаки Стоилов:
Добре е да запишем 3%, но не повече от 5000. Защото партията в национален план събира 7000. Не може в един район издигането да става с равните гласове. 3%, но не повече от 5000. 
Мая Манолова:
Правя формално предложение. Тъй като всички сме в хипотеза на предложения в комисия, предложението ми е 1%, но не повече от 3000, за да съизмеримо с партиите. 
Михаил Миков:
Един въпрос към вносителите. Тази отговорност по ал. 4 „Членът на инициативния комитет по ал. 2 носи отговорност по смисъла на Наказателния кодекс за верността на положените пред него подписи.”
Не се сещам аз такава отговорност да има по смисъла на Наказателния кодекс. 
Янаки Стоилов:
Идеята е да не ги е подписал някой друг.
Михаил Миков:
Идеята да не ги е подписал някой друг въобще не кореспондира с отговорността на лицето, което няма качеството – не е орган на власт, няма декларация. Каква е тази идея, че носи отговорност. Всеки носи отговорност по смисъла на Наказателния кодекс, ако извърши съставомерно деяние по Наказателния кодекс. Такива декларации, че членът на инициативния комитет носи отговорност по смисъла на Наказателния кодекс за верността на положените пред него подписи? Боже!
Искра Фидосова:
Това е текст от действащия Закона за избиране на народни представители, чл. 46, ал. 5. 
Михаил Миков:
Това е глупост. Досега е съществувала тази глупост и трябва да се махне.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване няма. 
Първо процедурното предложение за промяна на редакцията на чл. 109, ал. 1 да стане: „... не по-малко от 3 на сто, но не повече от 5000 избиратели”.
Това е едното предложение. Другото е: „... не по-малко от 1 на сто, но не повече от 3000 избиратели”.
Подлагам на гласуване първото предложение -„... не по-малко от 3 на сто, но не повече от 5000 избиратели”. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Подлагам на гласуване другото предложение - „... не по-малко от 1 на сто, но не повече от 3000 избиратели”. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Без против. Въздържали се? Петнадесет „въздържал се”.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Миков да отпадане на ал. 4 на чл. 109. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържал се”.
Подлагам на гласуване основните текстове на чл. 108 и чл. 109 със съответните редакции, които гласувахме и с предложенията за заглавия. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържал се”.
Чл. 110. Предложение за заглавие „Установяване на резултат от подписка”.
Чл. 111. Предложение за заглавие „Отказ за регистрация”.
Други постъпили предложения няма. Желаещи за изказване по чл. 110 и чл. 111 има ли? Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
В чл. 110, ал. 3 имате предвид във второто изречение, че не подлежи на обжалване решението на Централната избирателна комисия пред самата нея. Това ли е? Защото после пише, че подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.


Мая Манолова:
Когато РИК отказва, ЦИК е последна инстанция. А когато ЦИК отказва, последна инстанция е ВАС. 
Янаки Стоилов:
От така написания текст не става ясно. За мен е малкото двусмислено.
Мая Манолова:
Ще направите ли една поправка по принцип. При отказите за регистрация досега не съществуваше хипотеза, при която се даваха указания за отстраняване на непълноти, ако има такива, при регистрацията на кандидатите. Защото така беше за участие на партиите. (Говориш за ЦИК.) Говоря за двете хипотези – за РИК и за ЦИК. Примерно, ако липсва един документ – да кажем свидетелство за съдимост или нещо друго, което се изисква, вместо да се откаже, да се даде срок, примерно от един ден, да се набави нужният документ и тогава да се прави отказ. Т.е. да не се върви направо на хипотеза обжалване. 
Янаки Стоилов:
Това е добре, защото в повечето случаи ще има някакви непълноти, които ще могат да се отстранят. 
Михаил Миков:
Нещо редакционно. Забелязах, че и в други текстове и в чл. 110, ал. 2, ред трети се въвежда един термин „анулира” по отношение на регистрацията. Такъв термин „анулира” в правото много, много го няма или поне в по-класическото право, той е влязъл от живота на счетоводителите или на касиерите. Според мен, регистрация се заличава, а не се анулира, г-жо Председател. Защото анулирането не е юридически термин. Регистрация се заличава с акта на органа, който е регистрирал. При наличие на правни основания регистрация се заличава. 
Видях, че вече са приети такива текстове. (Така е в предишните текстове.) Нищо, че са от предишните. В правото няма анулира. Има заличава. 
Г-н Нотев, моля Ви да вмете отношение.
Искра Фидосова:
Прав сте г-н Миков. Приемаме редакцията. Навсякъде ,където сме го видели, го махаме и го заменяме със „заличава”. 
Други желаещи за изказване по чл. 110 и чл. 111 има ли? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Аз предлагам да дадем формално срок, с цел улесняване на процедурата, от 24 часа за отстраняване на липсващи документи, което е по-добре, отколкото да се точи процедурата с обжалване и добавяне на съответните документи. Предлагам максимално кратък срок от 24 часа. 24 часа е на следващия ден. Ти нямаш на другия ден срок. Важното е да има възможност. Няма какво да се обясняваме. В момента, в който дадеш бланкетната жалба те хваща срока и можеш да добавиш някакъв документ, включително такса или нещо друго важно. Става дума за 24 часа, а не за 104 часа. Като се произнесе с отказ и отказът се обжалва, а със срока от 24 часа ще се избегне.
Янаки Стоилов:
По чл. 110 става дума за хипотезата за недостатъчен брой подписи, а не за други документи. Чл. 110 е само за броя на подписите. Ако беше за другите документи, те могат да се отстранят нередовните.
Искра Фидосова:
Ако подаде в последния възможен час, както се случва обикновено, последният ден, той няма как на другия ден да събере още подписи, защото е в нарушение. 
Мая Манолова:
Аз по чл. 111 правя предложението. В смисъл тук не става дума за подписите, естествено. 
Янаки Стоилов:
Редакцията може малко да се усложни, че ако искането е подадено преди крания срок ЦИК дава 24 часа за отстраняване. Той може да си е подал документите 2-3 дни преди изтичане на срока и тогава е резонно да му се даде възможност, а не чрез това удължаване той да получава над максимално предвидения срок. Така че когато документите са подадени преди изтичането на крания срок, ЦИК дава 24 часа за отстраняване. Това е идеята и трябва така да се опрости процедурата, когато документите не са подадени в последния момент. Когато документите за регистрация са подадени преди последните 24 часа от срока, в този срок централната, респективно районната комисия дават възможност в рамките на този срок да бъдат отстранени. 
Искра Фидосова:
За чл. 111 ще помислим за такъв вариант. Не мога да се ангажирам предварително.
Подлагам на гласуване чл. 110 с редакция на комисията и чл. 111 основния текст по вносител с предложенията за заглавие, като за чл. 111 ще се опитаме до утре да дадем редакция за това да могат да се дават указания не по-късно от 24 часа при регистрацията на кандидатите, ако пропуск в документите, да ги отстранят преди да се стигне до отказ. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Двама „въздържали се”. Без против.
Раздел ІІІ. „Кандидати за президент и вицепрезидент на републиката”
По заглавието на раздела има ли изказвания? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”, без против и въздържали се. 
Чл. 112. Предложение за заглавие „Регистриране на листи и действителност”.
Предложение на н. пр. Владимир Тошев, Цвета Караянчева, Аспарух Стаменов и Стефан Дедев:
В чл. 112:
а) създава се нова ал. 3:
„(3) Кандидатите за президент и вицепрезидент на републиката се издигат едновременно в една обща кандидатска листа.”;
б) алинея 3 става ал. 4 и в т. 2 след думите „чл. 79” се добавя „ал. 1”;
в) алинеи 4, 5 и 6 стават съответно ал. 5, 6 и 7;
г) алинея 7 става ал. 8 и в нея думите „ал. 6” се заменят с „ал. 7”.
Предложение на н. пр. Георги Анастасов:
„В чл.112, ал. 3, т. 2 се заличава изречението „се прилага банков документ за внесен депозит по чл. 79”.”
Желаещи за изказване по чл. 112. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
В предния текст хипотезите са различни - отказ, обявяване на недействителност. В крайна сметка всичко това трябва и да работи. 
Искра Фидосова:
Предложението на н.пр. Тошев и група народни представители по принцип трябва да го подкрепим, като допишем: „едновременно в една обща кандидатска листа се регистрират” („издигат” се маха) 
Михаил Миков:
Кандидатите, които отговарят на условията, се регистрират в една обща кандидатска листа, а които не отговарят – в отделни. 
„Кандидатите за президент и вицепрезидент се регистрират с обща листа.” 
Какви са тези изречения – „които отговарят”. Има си хас да не отговарят. Дали е в обща или в отделна, няма значение. Кандидатите се регистрират в обща листа и точка. Нека изреченията да са по-ясни и по-прости. 
Искра Фидосова:
Текстът по вносител си е изключително коректен.
Текстът трябва да стане:
„(3) Кандидатите за президент и вицепрезидент на републиката, се регистрират с обща кандидатска листа от Централната избирателна комисия след представяне на:
Редактирам предложението, което е постъпило между първо и второ четене и това прочетох.
Янаки Стоилов:
А ал. 2 не е ли излишна? 
„(2) Когато кандидатите за президент и вицепрезидент на републиката бъдат регистрирани от повече от една партия, коалиция от партии или инициативен комитет, действителна е първата по време регистрация.”
Те нали ако са регистрирани веднъж, вторият път как ще ги регистрират. Нали се казва, че могат да се регистрират, да се издигат само от една партия или коалиция. Как ще ги регистрират два пъти, а ще има хипотеза, че втората.
Михаил Миков:
В правото не всичко се пише. Голяма част от правото е тълкуване. Очевидно е, че щом има ограничения само в една, втората е недействителна регистрация. Недействителност поради нарушение на закона. Щом има забрана, в закона е казано в една листа, всякакво друго е недействително. Няма нужда да се пише. Тя е недействителна ex lege.
Искра Фидосова:
Колеги, обединяваме се затова да отпадне редакцията на ал. 2 на чл. 112.
Да подкрепим предложението за заглавие.
Да подкрепим предложението на н.пр. Владимир Тошев и група народни представители в ал. 3, като в ал. 3 се добавя само „с обща кандидатска листа”.
Не съм съгласна с мнението на експерта. Няма нужда от „едновременно” и затова не сме го написали по вносител. Продължавам да твърдя, че това е достатъчно ясен текст и няма нужда да пишем глупости в кодекса затова, че го четат и не юристи. 
Предложението на н.пр. Георги Анастасов, който предлага да отпадне, че „се прилага банков документ за внесен депозит по чл. 79”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Георги Анастасов. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Шестнадесет „въздържали се”.
Предложението по вносител за чл. 112 със заглавието, с предложението на н.пр. Владимир Тошев и група народни представители и с редакцията в ал. 3 да се добави само „с обща кандидатска листа” и отпадането на ал. 2. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се. 
Чл. 113. Има предложение за заглавие „Обработване на подписка и проверка”. Желаещи за изказване.
Мая Манолова:
Понеже тук хипотезата е друга и не касае регистрация на партии, а касае регистрацията на кандидати, подписката се променя вали? Т.е. тук е инициативен комитет и не правим разграничение за издигането.
Искра Фидосова:
Не правим, защото е национална подписка, една и регистрацията е в ЦИК. Правим разлики само при РИК, където се регистрират в районните комисии по изборни райони.


Мая Манолова:
Тук не се подразбира и това всъщност урежда хипотезата с инициативен комитет. На с. 121 това, което вече гласувахме. В първия момент и аз се заблудих, че е правилно. Ясно е, че за партии остава, но за инициативни комитети приехме друг ред при независимите народни представители ,при който приехме последно 3% и 5000. Тук остава да се реши какъв е размерът на подписката в зависимост от това дали издига инициативен комитет или партия. 
Искра Фидосова:
Няма разлика. Това е национална регистрация и не може да има разлика. 
Мая Манолова:
Ще ви обърна внимание, че има разлика. Защото за коалиция има разлика. Двустепенната регистрация си седи във всички хипотези: и за местни избори и за национални избори, което означава, че първо се регистрират партиите, независимо на какви избори ще участват. След това се регистрират коалициите, независимо на какви избори ще участват. Което означава, че за коалициите си върви умножено 7 по броя на членовете на коалицията. За инициативните комитети за народни представители е общ редът. Но за останалото си върви диференцирано. Така че тук трябва да се реши какво пишем. 
Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, тук може да бъде единствено и само равно на изискването за партия. Няма разлика при регистрация за кандидат за президент и вицепрезидент дали ще го регистрира партия, или ще го регистрира инициативен комитет.
Колеги, обърнете внимание. По Конституция това ще бъде неравнопоставено по отношение на кандидатите и е недопустимо тук да пишем различно изискване по отношение на числото 7, тъй като приехме, че 7000 ще бъде за партия. А вече коя коалиция се регистрира и с колко партии има, това не влияе на подписката, защото подписите са от партията и тук не може да има неравнопоставеност по отношение на кандидатите.
Това, което го приложихме за РИК, тук не можем да го приложим.
Мая Манолова:
Разбира се, че може да има. Аз лично подкрепям, че трябва да е седем, за да има еднаквост. Иначе няма недопустимост и няма противоречие нито с Конституцията, нито с нищо. Можем да го напишем, както решим. Аз не знам откъде следва. 
Янаки Стоилов:
Аз поставям въпроса, че целият чл. 113 е излишен. Този въпрос за чл. 113 го поставям като един принципен въпрос. Защото ние не правим кодекс, а правим в едно книжно тяло няколко закона. 
Защо пишем, че при събиране на подписката за президента трябва да се защитават личните данни. Нали при всички подписки трябва да се защитават. 
Че носели отговорност по Наказателния кодекс. За всички подписки се отнася. Че Централната комисия ги дава в ГРАО за проверка – при всички подписки носи се дават.
Ние трябва да махнем заглавието кодекс и да кажем: „Сборник от изборни правила”. 
Смисълът на кодекса е примерно всички процедури по събиране на подписка и по обжалванията, редът е един. Няма някаква разлика в обжалването на регистрацията на президента, примерно. 
Както искате, но такива паразитни текстове се появяват, които са нещо като алгоритъм за всеки един избор и всеки ще чете един раздел, а няма да чете кодекса.
Искра Фидосова:
Изискването за предоставяне на лични данни при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни и носене на отговорност е при всички подписки: и при подписката от партия и при подписката от инициативен комитет и трябва да е разписано навсякъде, където има подписка.
Янаки Стоилов:
Тогава трябва да се нарече не кодекс, а сборник от изборни правила.
Искра Фидосова:
Не сте прав. Няма как всичко да бъде изведено в общата част. 
По чл. 113 други изказвания има ли. Няма.
Подлагам на гласуване основния текст на чл. 113 с редакция на комисията и с предложеното заглавие. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Един „против”. Трима „въздържали се”.
Чл. 114. Има постъпило предложение за заглавие „Обнародване на листите”.
Желаещи за изказване? Г-н Миков.
Михаил Миков:
Аз правя предложение да отпадне този текст. Какво ни дава публикуването на листите в Държавен вестник във века на интернет, на компютрите, на сайта на ЦИК, който и без това ги публикува. Поне да го бяхте направили в електронното издание. Държавен вестник – не пише електронното издание. Така както е записан текста значи в Държавен вестник. Как си представяте този Държавен вестник, в който ще има всички листи. Кому это нужна? Като ЦИК си публикува листите. РИК вече имат сайт и ги има листите. Всички партии си дават пресконференции и си представят листите. И сега 2010 г. ще ги публикуваме в Държавен вестник. Никакъв смисъл няма от тази работа. И не знам кой го е измислил това. Медал трябва да му дадат. Против съм. Предлагам да отпадне.


Янаки Стоилов:
Някой може да реши да се кандидатира само за да го публикуват в Държавен вестник.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по чл. 114. Г-н Гетов.
Иван Гетов:
Бих желал само една вметка да направя.
По чл. 113, ал. 3 вместо „33” – дните за проверка, вместо „33” да бъде „32”, за да спазим принципа от последната дата на регистрация, в случая 35-ия ден, до последния ден за проверка, да имат три дена за реакция, защото в момента са два. 35-тият ден е последният ден за регистрация, а тук в текста е записано „не по-късно от 33 дни преди изборния ден”. 
На всички други подписки сме дали по три дена, за да можем да реагираме нормално. 
Янаки Стоилов:
Каква е целта на обнародването на кандидатските листи в Държавен вестник? Може би има някаква идея. За избраните да, но кандидатите с каква цел да се публикуват?
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване текста на чл. 114 с предложението за заглавие „Обнародване на листите”. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест „въздържали се”.
Чл. 115. Има предложение за заглавие „Отказ за регистрация”. 
„Раздел ІV. Кандидати за членове на Европейския парламент от Република България”
Желаещи за изказване по чл. 115.
Янаки Стоилов:
По чл. 115 е същото възражението като за чл. 113. 
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по чл. 115 няма.
Подлагам на гласуване основния текст на чл. 115 с редакция на комисията и предложението за заглавие. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петима „въздържали се”.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІV. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Чл. 116. Предложение на н.пр. Красимир Ципов и група народни представители за заглавие „Общи изисквания”.
Предложение на н. пр. Владимир Тошев, Цвета Караянчева, Аспарух Стаменов и Стефан Дедев.
„В чл. 116, ал. 3 да отпадне, ако се приеме промяна в чл. 99, ал. 2.”
Приехме ли промяната в чл. 99, ал. 2? (Според мен да).
И тук трябва да подкрепим предложението.
Желаещи за изказване по чл. 116. 
Янаки Стоилов:
Понеже приехме до два района да може да се кандидатира, не трябва ли да дадем възможност и до две държави? Аз познавам хора, които са избрани от друга държава ,а не от своята. Сигурно и в своята биха могли да се изберат. 
Искра Фидосова:
Желаещи за изказване няма. Подлагам на гласуване текста на чл. 116 със заглавието и предложението на Тошев, тъй като е свързано с чл. 99, ал. 2. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Чл. 117. Предложение за заглавие „Действителност на регистрацията”. 
Други постъпили предложения няма.
Чл. 118. Също само предложение само за заглавие. „Регистриране на листи”.
Желаещи за изказване по чл. 117 и чл. 118? Няма. 
Подлагам на гласуване текстовете по вносител за чл. 117 и чл. 118 с направените предложения за заглавия. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Янаки Стоилов:
Извинявайте, понеже приехме да отпадне ал. 2 в един от предишните текстове, тук има ли практическа възможност да бъде регистриран. Тук може да бъде регистриран в повече от една листа. Когато член за европейския парламент е регистриран в повече от една листа, защото тук е национална регистрацията. Както при президентските избори. Там го приехме и тук е същата хипотеза. Ал. 2 е излишна. Тази алинея има смисъл само при многомандатните райони, където не е изключено той да се появи в различни листи от различни партии да бъде повторно регистриран. Докато тук не е възможно да има повторна регистрация. 
Искра Фидосова:
Чл. 119. Предложение за заглавие. „Подписка за независим кандидат.” 
Предложение на н. пр. Владимир Тошев, Цвета Караянчева, Аспарух Стаменов и Стефан Дедев
„В 119, ал. 5 след думите „чл. 79” се добавя „ал. 1”.”
Това е само редакционно.
Предложение на н. пр. Георги Анастасов:
„В чл.119, ал.5 се заличава изречението „заедно с банковия документ за внесен депозит по чл. 79”.”
Желаещи за изказване. Няма. 
В чл. 119 съответно коригираме 7000. Това навсякъде до края в кодекса го променяме. 
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Георги Анастасов. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Деветнадесет въздържали се. 
Подлагам на гласуване основния тест на чл. 119 заедно с предложението на н.пр. Красимир Ципов за заглавието и на н.пр. Тошев за редакция, редакция на комисията и в ал. 1 от 15000 да стане 7000. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
Чл. 120. Предложение за заглавие „Отказ за регистрация”.
Други предложения няма.
Чл. 121. Предложение за заглавие. „Несъвместимост”.
Наименованието на Раздел V. Кандидати за общински съветници и кметове.
Желаещи за изказване. Няма. 
По отношение на изискванията, те са съобразени с това, което има за всички държави членки. 
Подлагам на гласуване чл. 120 с редакция на комисията, чл. 121 по вносител с предложенията за заглавия и наименованието на Раздел V. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
Чл. 122. Предложение на н.пр. Красимир Ципов и група народни представители за заглавие. „Действителност на регистрацията”.
Предложение на н. пр. Владимир Тошев, Цвета Караянчева, Аспарух Стаменов и Стефан Дедев.
„В чл. 122, ал. 5 след думата „кандидат” се добавя „по ал. 1 или 2”, а след думите „ал. 3” се добавя „или 4”.”
Предложението е редакционно.
Предложение на н. пр. Екатерина Михайлова:
„В чл. 122, ал.7 накрая се създава ново изречение: 
„Кандидат за кмет на район в Столичната община и в градовете с районно деление не може да бъде и кандидат за кмет на община или на кметство”.”
Предложение на народния представител Михаил Михайлов.
„В чл. 122 се създава нова ал. 6 със следния текст:
„(6) Кандидат за кмет може да бъде регистриран само за един вид избор за кмет на община, кмет на район или кмет на кметство.” 
Желаещи за изказване няма. Тук дебатът е ясен. Коментирали сме го. 
Комисията не подкрепя текста на н.пр. Екатерина Михайлова и на н.пр. Михайлов.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Михаил Михайлов. Който е „за”, моля да гласува. Пет „за”. Четиринадесет „въздържали се”. Без против. 
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Екатерина Михайлова. Който е „за”, моля да гласува. Пет „за”. Четиринадесет „въздържали се”. Без против. 
Подлагам на гласуване основния текст на чл. 122, предложението за заглавие на чл. 122 и предложението за редакция. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Петима „въздържали се”. Без против. 
Чл. 123. Предложение за заглавие. „Регистриране на листи” 
Други предложения няма. 
Чл. 124. Също само предложение за заглавие „Подреждане на кандидатите”. 
Желаещи за изказване по двата текста има ли? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Ако не се лъжа, изразът „местни коалиции” отпадна в предните текстове. Мога да се хвана на бас, че „местни коалиции” при регистрациите на партиите отпадна като израз. Не съществуването на самите коалиции, а отпадна като израз. Когато коментирахме регистрацията на коалиции за участие в избори в общинските избирателни комисии. Самата дума „местни коалиции” отпадна. Обръщам ви внимание, че изразът „местни коалиции” отпадна. Мога да се хвана на бас за един обяд с Вас. Това се гласува, а какво сте написали не знам.
Искра Фидосова:
Ще погледнем още веднъж редакционно чл. 123. Това е смисълът. Подкрепяме го като текст и още веднъж ще го погледнем дали може да се обърне, ако смяташ, че е по-ясно обърнато изречението, ще го направим. Не възразявам. Принципът е ясен. Но „местни коалиции” не могат да отпаднат, защото няма как да ги назовем при регистрацията в ОИК. 
Подлагам на гласуване основния текст на чл. 123 с редакция на комисията и чл. 124 с предложенията за заглавия. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се. 
По чл. 123 още веднъж да се види редакцията на текста.
Мая Манолова:
Моля да се върнете на чл. 94, защото текстът беше:
„Партиите и местните коалиции от партии, които ще участват в изборите за общински съветници и кметове в съответната община.”
Какво се случва с централните коалиции, които касаят регистрациите по места.
В чл. 95. „Партиите и коалициите от партии се регистрират за участие в изборите за общински съветници и кметове въз основа на заявление за регистрация”
Искра Фидосова:
Само в чл. 94 е отпаднало „местни коалиции”.


Мая Манолова:
Аз не знам как сте го записали окончателно, но трябва да се прецизира, за да е ясно в чл. 94, че има всъщност три хипотези. Има един път партии, има един път коалиции, регистрирани на централно ниво, и има един път коалиции, които се регистрират на местно ниво в съответната общинска избирателна комисия. 
Да не ви връщам повече назад, но трябва да се прецизират текстовете. Двата текста кореспондират с това и ако се приеме „местна коалиция”, тя трябва да се дефинира съответно. 
Искра Фидосова:
Чл. 125. Има постъпило предложение за заглавие „Подписка за независим кандидат”. 
Желаещи за изказване? Г-н Тошев, заповядайте.
Ивайло Тошев:
Тъй като в чл. 125, ал. 1, т. 1 сме дали някаква скала, като сме разделили общините до 50 хиляди, до 100 хиляди и над 100 хиляди жители - това е за общинските съветници, а в т. 2 няма такава диференциация. 
Предлагам и считам за уместно, че и в т. 2 трябва да се направи такова разделение - до 50 хиляди, до 100 хиляди и над 100 хиляди жители, като моето предложение в тази насока е до 50 хиляди жители да бъдат не по-малко от 500 избиратели от общината; до 100 хиляди жители - не по-малко от 1000 избиратели, и над 100 хиляди – не по-малко от 2000 избиратели от общината. 
Искра Фидосова:
Тук има една неравнопоставеност, тъй като за кандидати за общински съветници има диференцирана скала по отношение на изискването за подпис, а при кметовете няма и е логично и правилно да имаме такава скала и по отношение на кметовете. 
Тук вторият въпрос, който се поставя, е дали трябва да бъде същата като тази в т. 1 или за кмет трябва да бъде с малко по-завишени изисквания. 
Това са двата въпроса. Аз мисля, че по първия трябва да има и логично е да е така. 
По втория също съм за завишение. 
Мая Манолова:
Да не прекаляваме със завишенията. 
Искра Фидосова:
Ако трябва скалата да оправим. Имаме до 50, до 100, ако трябва да сложим и до 10. Г-н Тошев, заповядайте.
Владимир Тошев:
Г-жо Председател, ние гледахме статистиката. Аз мисля, че ако се махнат абсолютните цифри и се сложи примерно 1%. Тези цифри в момента са около 0.5% от избирателите – 500, 200 и т.н. Ако сложите 1%, т.е. относителна цифра, ще бъде по-справедливо и няма да има проблеми.
Мая Манолова:
1% за общински и 2% - за кмет. Аз го подкрепям, защото, ако даваме пример с малките общини, примерно Трекляно, което е любимо на колегите, те няма откъде да съберат 500 избиратели, за да издигнат кмет независим. 
Димитър Лазаров:
Да бъде процент, но не повече от. Т.е. да се добави „но не повече от” и вече можем да спрем на тези цифри. Но не повече от 500, не повече от 1000. 
Защото има общини с 1000 човека. 
Владимир Тошев:
Ако се сложи 1% за общински съветници и не повече от 2% за кметове.
Искра Фидосова:
Г-н Тошев, как не повече. Напротив ние говорим за твърд процент.
Владимир Тошев:
Грешка на езика – „не по-малко”. 
Искра Фидосова:
Аз мисля, че не трябва да вървим в тази посока. Не съм съгласна. Аз съм за скалата, защото отиваме в друга крайност. Не мисля, че е нормално 5000 човека община да бъде с 50 човека подписка. Добре си е разписано тук – не по-малко от 250. Какво означава този процент. 5000 не са малко. Не може със семейството, с фамилията да се прави подписка и да се явява за кандидат. 
Мая Манолова:
Но на дадена община, примерно, 250 са половината избиратели.
Искра Фидосова: 
Трябва да има минимум 250 човека. 
Мая Манолова:
Как 250 за независим за една община от 1000 души. Моля ви се не говорете такива неща.
Искра Фидосова: 
Колко са общините с 1000 души. (Ще се изненадаш колко са много.) Няма да се изненадам. Аз ги знам. Имам справките. Има 3-4-5 селски общини. 
Моя Манолова:
До 2000 души има страшно много общини. 
Искра Фидосова:
Колеги, ако искате в първата скала да пипнем – да не е до 50000, да го разбием до 10000, за да обхванем малките и тогава да вървим същото умножено по 2 за кметовете и да вървим нататък. Да напишем до 10000, за да обхванем всички малки. 
Мая Манолова:
До 10, до 30 и до 50! Това са общините основно в България. 
Искра Фидосова:
Мая, ако при 25 хиляди души не могат да намерят 250 души, какъв ще е този кандидат за кмет. 
Колеги, трябва да направим следното. Тази скала е действала досега. Недостатъкът на тази скала е, че е много висок първия праг – до 50 хиляди. Аз предлагам да напишем една нова буква, която да дойде преди 50 хиляди и да имаме до 10 хиляди и не по-малко от 150 избиратели. Това нещо умножено по 2 за кметовете.
Това е моето предложение.
Мая Манолова:
Предлагам освен тази буква, да има още една – до 25 хиляди. Т.е. до 10 хиляди, до 25 хиляди и до 50 хиляди.
Искра Фидосова:
Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Логиката на другите числа е фактически удвояване на броя жители и се удвоява броят на избирателите от общината, които се изискват. Т.е. за 50 са 250, за 100 са 500. 
Аз не подкрепям да има една по-ниска летва. Колко ще бъде е експертен въпрос, на който в момента нямам експертиза, за да го кажа, но нека да бъде свързано с тази логика. Т.е. ако ще бъде (ще кажа произволно число) 10000 150 вече ще е много спрямо тези 250 за 50000. Има неравнопоставеност от това, което вие говорите по принцип. Би трябвало да е по-ниско, за да съвпадне. Примерно, да е 100, за да съвпадне с пропорцията, която върви към горните, големите числа. Може да не е 10000, може да е 25000 и да е 125 или 100.
Обръщам внимание само на логиката. Да бъде по-ниско, защото иначе е неравнопоставено с другите – с големите общини. 
Искра Фидосова:
Съгласна съм. Приемаме ли до 10000 не по-малко от 100 избиратели. Нататък си запазваме това, което е в момента по скалата. 
За кмет умножаваме по две това, което е разписано в скалата по т. 1, правим предложението по т. 2, като числата ги умножаваме по две. 
Мая Манолова:
Аз съм против и ви казах защо. Да не се повтарям. За малките общини, които са под хиляда души, това е супер неравнопоставено. И три да са тези общини, защо трябва да са в неравнопоставен режим. Нали вие говорехте за равнопоставеност преди малко. 

Искра Фидосова:
Напротив, равнопоставени са, защото е според броя на избирателите. Това са действащите скали до момента. Не можем да запишем, че един кандидат за кмет и съветник ще се подкрепя само от семейството му. (Ако има 500 избиратели в тази община.) Тази община не трябва да съществува, ако има 500. Това е друга тема.
Г-н Методиев.
Веселин Методиев:
Може ли да се обърна към колегите за малко внимание, въпреки че умората си казва своето. 
Стъпките на общините, които ни помагат експертно са следните. Население до 10000 души са 91, до 20000 – са 76 и до 50000 – 63, до 100000 са 19. Големите вече ги знаем. Стъпките са четири: 10, 20, 50 и 100.
Може би е разумно, г-жо Председател, стъпките да са равностойни и в законопроекта – да са 10, 20, 50 и 100 и над 100, и да тръгнат с тази логика, с която са вървели и досега. Т.е. ако на 10 са 100, на 20 ще са 200, на 50 ще са 500. Казвам едната възможна логика на числата. Да си бъдат 10, 20, 50 и 100 и да бъдат с по две нули броят – 100, 200, 500. Така мисля, че ще има някаква здрава логика. Иначе защо сме го направили.
Формалното предложение, което правя, е да се въведат тези четири стъпки и числата на избирателите да бъдат.
Мая Манолова:
Аз предлагам стъпките да ги решим, след като изкараме една справка. 
Искра Фидосова:
Слагаме още две скали – до 10, до 20, до 50, до 100 и над 100 хиляди. Спазваме същата пропорция на съотношението по броя на избирателите, като трябва да видим първите три как ще станат. Нататък е ясно. 
Веселин Методиев:
Аз ще ви дам предложение, ако колегите желаят да го коригират. Най-простата логика е да стане или в проценти или в промили, както законодателството работи в данъчната система. Тогава ще се получи 100, 200, 500, 1000 и над 1000. Много е лесно и е разбираема логиката защо го правиш. 
Искра Фидосова:
Т. 3 я запазваме както е. Предложенията за числата за т. 1.
За т. 2 правим същата пропорция – същата скала умножена по две. 
Т. 3 я запазваме, както е по вносител. 
Подлагам на гласуване чл. 125 по вносител със заглавието и направените уточнения за редакция. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Един „против”. Без въздържали се. 
Чл. 126. Предложение за заглавие „Регистриране на листи”.
Предложение на н. пр. Владимир Тошев, Цвета Караянчева, Аспарух Стаменов и Стефан Дедев.
„В чл. 126, ал. 1, т. 1, буква „а” накрая се добавя „за общински съветници и за издигането на кандидатите за кметове”.”
Предложението е редакционно. 
Желаещи за изказване по чл. 126. 
В чл. 126, ал. 1, т. 3 добавяме изискването за уседналост – „живял не по-малко от 12 месеца”.
Всъщност тук трябва да се види колко ще остане. Колкото и да са месеците, трябва да отговаря на условията. Колкото и да са, трябва да се добавят месеците в т. 3.
Подлагам на гласуване основния текст на чл. 126 с предложението за заглавие и предложението за редакция. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Трима „против”. Няма въздържали се. 
Чл. 127. Предложение за заглавие на н.пр. Красимир Ципов и група народни представители „Отказ за регистрация”.
Глава осма. Предизборна кампания.
Желаещи за изказване? Г-жа Манолова.
Мая Манолова: 
Тук ви обръщам внимание на това, което коментирахме при предните текстове и не знам последно как се реши. Т.е. да не се върви направо към хипотезата на отказ, а за поправяне на непълноти в документите, представени от съответния кандидат, което би касаело и трите алинеи. Т.е. целият текст на чл. 127. 
Искра Фидосова:
Ние ако го приемем на едното място, то ще отиде и на другите.
Подлагам на гласуване основния текст на чл. 127 с редакция на комисията, предложението за заглавие и наименованието на Глава осма. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
С добавката, че ако направим редакция и успеем да я подготвим като текст.
Мая Манолова:
Въпросът е дали има решение на Комисията, а редакцията ще се измисли.
Искра Фидосова:
Дайте редакцията и ние ще я подкрепим. Аз съм за редакция на чл. 127. За утре г-жа Манолова отговаря за редакцията на тези текстове. 
Раздел І. Откриване на предизборната кампания. 
Чл. 128. Предложение за заглавие „Начало на предизборната кампания”. 
Други предложения няма. Желаещи за изказване? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Защо за първи път такъв срок се слага. Какво означава това? За първи път виждам, че за старт на предизборната кампания се слага един момент, свързан с обнародване на имена на кандидати. Това е ноу-хау в кодекса. До момента не го е имало. Твърдя го. Защо това да е началото на кампанията. Може по някакви причини да не излезе в Държавен вестник.Защо е този различен режим и защо изобщо трябва да се обнародват имената.
Предизборната кампания за всички видове избори започва 30 дни преди изборния ден. 
Искра Фидосова:
Аз предлагам ал. 2 на чл. 128 да отпадне, защото не виждам логика да е в ал. 2 това нещо.
Моя Манолова:
Да се запише, че за всички видове избори кампанията започва 30 дни преди изборния ден и не по-рано.
Искра Фидосова:
Няма по-рано, няма по-късно. Нещата са ясни за всички видове избори. Какво е това по-рано или по-късно. . 
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел І и основния текст на чл. 128 с предложението за заглавие и отпадането на ал. 2 и разписване на общ текст. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Раздел ІІ. Достъп до информация. 
Чл. 129. Предложение за заглавие „Достъп до източниците на информация”.
Други предложения няма. 
Чл. 130. Предложение за заглавие „Забрана за анонимни материали”.
Чл. 131. Също само предложение за заглавие „Публикуване на отговор”.
Чл. 132. Предложение за заглавие „Право на отговор”.
Желаещи за изказване? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Какъв е смисълът на чл. 129?
Искра Фидосова:
Винаги го е имало това нещо. Това е общ текст, който визира правата на тези кандидати. Какъв е проблемът да го има този текст. 
Мая Манолова:
Той просто нищо не значи. За кого създава отговорност? 
Искра Фидосова:
Мая, това че няма разписан изричен текст отзад за наказанията, не означава, че на тези хора не трябва да изписваме какви права имат с общ текст на кодекса. Това по всички закони винаги е било така. 
Други желаещи за изказване по чл. 130, чл. 131 и 132. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
В чл. 131 какво включваме в израза „доставчик на медийна услуга с изключение на електронните медии”.
Веселин Методиев:
Искам да разбера, ако е възможно, в чл. 131, ал. 1 кой установява, че са накърнени правата и доброто име на кандидата, за да може да възникне задължение за съответната медия да извърши този акт на публикуване на отговор. Чия е преценката?
Искра Фидосова:
На кандидата, който е засегнат. 
Веселин Методиев:
Това означава, че ако се получи писмо в редакцията, подписано от кандидата, и той е преценил, че му е уронено доброто име, съответният вестник ще трябва на първа страница да публикува в подзаглавието си неговия отговор. Това ли означава? С подписа на кандидата. 
Понеже аз нямам спомен, а общо взето съм паметлив още, нямам спомен за такова нещо. Имам спомен за обратното. За откази за публикация и с публикация с малки букви някъде накрая на вестника. Мисля, че този текст не е достатъчно категоричен, отнесен към медиите, че всеки кандидат с подписа си ще ги задължи, забележете – ще ги задължи, на същото място те да публикуват неговия отговор. Мисля, че този текст няма да сработи. Това е мнението ми.
Записаното в чл. 131, ал. 1 „..., публикувал материал, накърняващ правата и доброто име на кандидат или на лице”, което е сложна конструкция от думи и което не е много ясно кой как ще го тълкува. Вестникът може да каже: Ние написахме, че г-н Методиев е един политически безумец. Аз ще кажа: Нарушихте ми доброто име. И те ще ми кажат, как сме ти нарушили доброто име, като ти каза един-какво си, което според нас не е умно или нещо подобно. Това е въпрос на интерпретации. 
За мен санкцията е хубава, подкрепям изцяло идеята, но искам да бъде категорично ясно кой прави преценката за доброто име и ако това е кандидатът, да го запишем ясно и категорично, че той има правото да прецени дали му е накърнено името и той по негова инициатива, когато поиска, е длъжна медията. Тогава нещата стават ясни. Сега ми седи неясно. Това беше възражението ми. Много благодаря, че бях разбран.
Христо Генев: партия „Зелените”
Ако позволите, бих искал да кажа. Вие пишете, че те са длъжни. Но какво се случва, когато медиите не обърнат внимание на този текст? Абсолютно нищо! Мога да ви дам един пример, който няма връзка с това дали кандидатът се е обидил или не. Да речем една електронна медия, без да споменавам коя, при предишните европейски избори беше публикувала друга политическа партия, вместо нашата. Те отказаха в електронния си сайт в продължение на 10 дни да го сменят това. Въпреки че писахме жалба до ЦИК, които ни отговориха, че това не е в техните правомощия и всичко остана така 10 дни. Така че вие, ако не задължите медиите при такова нещо да реагират в някакъв разумен срок и със съответната сериозна парична санкция, нищо няма да се получи.
Искра Фидосова:
Аз мисля, че текстът е ясен и досега е действал по този начин и не е имало проблеми с медиите. Това, което се прави в момента е, че имаме разделение: електронни медии, като под електронни медии разбирам съответните електронни вестници, електронни агенции, тъй като те до този момент нямаха задължение да публикуват на сайта. Сега и за тях има такова изискване. В чл. 131 и чл. 132 са всичките, които са по Закона за радиото и телевизията. Така че сега има един нов текст, който досега не го е имало в действащите закони. 
Колеги, гласуваме чл. 129, чл. 130, чл. 131 и чл. 132 основния текст по вносител със предложенията за заглавия и наименованието на Раздел ІІ. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Трима „въздържали се”.
Раздел ІІІ. Предизборна агитация. 
Чл. 133. Предложение на н.пр. Красимир Ципов и група народни представители за заглавие на чл. 133. „Ред за провеждане на агитацията”. 
Чл. 134. Предложение за заглавие „Агитационни материали”.
Желаещи за изказване по Раздел ІІІ (наименованието), чл. 133 и чл. 134 има ли? 
Правя предложение в ал. 2 на чл. 134 думата „видеоагитационните” да се замени с „аудиовизуалните”, тъй като некоректно е използван този термин. 
Няма желаещи за изказване. 
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІІІ, основните текстове на чл. 133 и чл. 134 по вносител с предложенията за заглавия и направената редакция в ал. 2 на чл. 134, която предложих. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По чл. 135. Предложение за заглавие „Забрана за поставяне”. 
Раздел ІV. „Резултати от допитвания. Социологически проучвания.”
Желаещи за изказване по чл. 135 и наименованието на раздела има ли? Няма желаещи за изказване. Който е „за” основния текст по вносител на чл. 135, предложението за заглавие с редакция на комисията „Забрана за поставяне на агитационни материали” и наименованието на Раздел ІV, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Чл. 136. Предложение за наименование „Резултати от допитвания”.
Предложение на н.пр. Сергей Станишев, Мая Манолова, Ангел Найденов и Димчо Михалевски.
„В чл. 136 изразът „под каквато и да е форма, включително и скрита такава като класация на песни, използване на разнообразни форми за внушения към определени партии и коалиции от партии и други подобни” да отпадне.”
Друго постъпило предложение няма. Желаещи за изказване? 
Г-н Лазаров прави предложение за редакция - вместо „под формата на песни”, да се запише „под формата на различни класации”.
И от неправителствения сектор предложение за същата редакция. 
Текстът винаги е бил за забрана. Да си го оставим действащия текст.
Предложение за редакция. Махат се песни, приказки и оставяме следния текст:
„Резултати от допитвания до общественото мнение по повод на изборите не могат да се огласяват, под каквато и да е форма, 24 часа преди изборния ден до обявяване края на изборния ден на територията на страната.”
Т.е. подкрепяме предложението на г-жа Манолова и група народни представители. 
Който го нарушава, да си носи отговорност какво пише и какво огласява. 
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Сергей Станишев и група народни представители за редакция на чл. 136. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се няма. 
Подлагам на гласуване основния текст на чл. 136 по вносител с направената редакция и предложението за заглавие. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се няма.
Т.е. отпада текстът: „включително и скрита такава като класация на песни, използване на разнообразни форми за внушение към определени парти и коалиции от партии и други подобни”.
Чл. 137. Предложение за заглавие „Социологически проучвания”.
Други предложения няма. Желаещи за изказване няма. 
Подлагам на гласуване основния текст на чл. 137 с предложението за заглавие. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Раздел V. Предизборна кампания.
Който е „за”наименованието, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Чл. 138. Предложение за заглавие „Условия и цени за медийни услуги”.
Желаещи за изказване има ли? Няма. Подлагам на гласуване основния текст на чл. 138 с предложението за заглавие. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Чл. 139. Предложение за заглавие „Отразяване на предизборната кампания”.
В чл. 139, ал. 1 пред „Българска национална телевизия” трябва да се добави „от програмите на”. 
Има предложение на н.пр. Михаил Михайлов.
„В чл. 139, ал. 1 се добавя ново изречение:
„Клиповете, хрониките и диспутите в определеното за тази цел време са безплатни.”
Желаещи за изказване? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Ние подкрепяме това предложение.
Искра Фидосова:
Вие добре го подкрепяте. Но да видим как ще се изпълни. Защото, ако днес отидат 100 партии да искат безплатен клип, аз не знам телевизията и радиото дали могат да го изпълнят. Затова в този си вид няма точно как да стане.
Други изказвания? Г-жа Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Аз съжалявам, че г-н Асен Агов го няма, но знам, че той има други по-подробни текстове и е водил разговори с ръководствата на БНТ и БНР. Ако можем да отложим текстовете в тази част за утре. Защото те днес се прибират от Брюксел и за да може той да ги обясни, защото ми обясняваше, но аз не съм вътре в текстовете, в които има подробности по-различни от това, което е разписано тук. Идеята е да влизат хрониките като част от новините, но не знам как точно. 
Предложението ми е процедурно. Ако няма възражение, да оставим за утрешния ден тази част, за да изчакаме г-н Агов. 
Искра Фидосова:
Аз не възразявам да го оставим това за утре. Аз също проведох срещи и разговори с директорите на Българската национална телевизия и Българско национално радио. Както той го предлага е невъзможно да стане. Той предлага 120 минути – абсурд. Това са 120 по една минута означава 120 екипа да отидат – нещо, което е неизпълнимо на практика. 
Въпросът е принципен. Ако искаме да направим някаква част от хрониките безплатно – това беше идеята и го имаше в една от препоръките на ОSS, ние трябва да поставим някакво ограничение, да не е много. Да съобразим с какво разполагаме ние като техника и като оператори, репортери, за да може това нещо да се случи. В противен случай ще направим един текст, който не може да заработи, ще ни създаде купища проблеми. Хубава е препоръката в доклада, но трябва все пак да е изпълнимо от медиите това ,което евентуално ще запишем. 
Г-н Методиев, заповядайте.



Веселин Методиев:
Аз искам да обърна внимание на колегите само върху един важен детайл от тази тема. Ако се вземат отчетите на партиите пред Сметната палата и се видят числата на харчовете по време на една кампания, ще видите че всички печатни материали, плакати и пр. са мизерна сума на фона на това, което трябва да поддържа една политическа партия, за да я има (ще използвам един израз, който харесвам) „в телевизора”. Така казват хорицата и това е много симпатично, но е и вярно. 
Когато сме били подлагани на натиск от страни членки от Европейския съюз преди ние да станем членове, когато ние говорим много за корупция, един от примерите, който ни дават са харчовете по време на кампания, че те са такова поле, което служи много често за корупционни практики. В случая не говоря за българите. Тук става дума за европейски проблем, а не за български. Има имена в Европа на големи политици, забъркани в подобни случаи. 
Аз призовавам колегите наистина да се вземе решение за отразяване, което да не бъде с огромни суми, защото ще намалим корупционния натиск върху политическите партии. Това не е без значение за развитието на самия процес на демокрация в България. И е и много голяма тема. А тук в нещо дребно на пръв поглед е вложен целият този въпрос, защото става дума за страшно много пари. 
Г-жо Председател, ще кажа това, което аз в годините съм научил. Има два инструмента, с които се решава задачата с многото партии. Ще дам пример с държава, която е обикновено образец – Германия. В Германия регистрацията в ЦИК е горе-долу като нашата – 30-40 партии участват в избори. Реалните субекти са 5-6-7 – не повече. За да може да се реши задачата с тези хроники, това което аз съм чувал, е, че или се използва принципът парламентарно представените партии – нещо, което в България работи от 20 години, или се ползва принципът към парламентарно представените партии през няколко агенции, но там хората имат много по-голямо доверие на тези институции, осреднени социологически данни дават групата на непарламентарно представените партии, т.е. тези, които реално към момента имат някакво доверие.
Това са двата инструмента, които могат да се съчетаят. Аз мисля, че и колегата Агов правеше в такава посока проучванията. За да се намали този корупционен натиск. Това е много голям въпрос. Отнася се за всички партии. Тук няма никакво значение кой е спечелил и кой е загубил избори. Това винаги е много голям проблем. 
Това е моята молба.
Искра Фидосова:
Отлагаме текстовете от чл. 138 до чл. 149 включително за утрешното заседание, тъй като следва да се гледат в пакет.

Мая Манолова:
Имам въпрос по тези текстове.
Искра Фидосова:
Утре, когато ще ги обсъждаме тези текстове. 
Мая Манолова:
Искам да задам един въпрос, който касае медиите. (Утре!) Искам да задам въпрос по текстовете. Тук не сме в казарма. Правят се извънредни заседания, а ние имаме и други важни неща в момента. 
Искам да попитам следното. В класифицирането на медиите. Вие ги делите на електронни медии, в които влизат тези, които имат предавания, доколкото виждам от чл. 132. Предавания имат радиото и телевизията. Плюс печатните медии. Къде са информационните агенции. 
Искра Фидосова:
Вътре са в текстовете. Четете ги. Ще си прочетете кодекса.
Мая Манолова:
Не, няма ги. Информационните агенции ги няма. 
Искра Фидосова:
Има ги. Четете в Закона за радиото и телевизията определенията кой каква медия е.
Мая Манолова:
Няма ги. Аз чета тук вие какво сте написали. Единият случай е 
Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, не съм ви дала думата. 
Продължаваме с Раздел VІ. „Финансиране на предизборната кампания”.
По наименованието на раздела забележки има ли? Няма.
Мая Манолова:
Аз искам да се напише в протокола, че информационните агенции в момента не са обхванати в правилата за отразяване на кампаниите.
Искра Фидосова:
Информационните агенции са обхванати. Одеве съм отговорила на този въпрос.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел VІ. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Мая Манолова:
Казвам, че не е отразено в доклада. Не ме ли чувате. Няма го. Аз не знам закъде сте се забързали? 
Искра Фидосова:
Отразено е вашето предложение на с. 203, чл. 144, предлагате нова ал. 3.
Моля седнете и си прочетете най-накрая доклада.
Мая Манолова:
Не сте си подредили доклада и ги четете ей така.
Искра Фидосова:
Ние не сме виновни, че не си четете доклада. 
Мая Манолова:
А ние не сме виновни за грешките, които ще станат по начина, по който представяте доклада. Примерно, ако не ви бях обърнала внимание предизборната кампания за президент щеше да върви неизвестно колко време. 
Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, моля ви, не съм Ви дала думата.
Мая Манолова:
Аз тогава да стана и да си вървя. (Както решите.) Стойте си тук и си го приемайте.
Искра Фидосова:
Чл. 150. Предложение за заглавие на н.пр. Красимир Ципов и група народни представители „Условия за финансиране”.
Предложение на н.пр. Владимир Тошев и група народни представители за промяна в чл. 150.
„В чл. 150:
а) в ал. 1, изречение първо след думите „собствени средства” се добавя „на партиите, съответно със средства на членовете на инициативния комитет”;
б) в ал. 2 след думите „ал. 1” се добавя „за една календарна година”, а думите „за всеки вид избори” се заличават; 
в) в ал. 3 се създава т. 6:
„6. фондонабиращи мероприятия”;
г) в ал. 4 след думата „декларация” се добавя „по образец”, а числото „5000” се заменя с „1000”;
д) в ал. 5 след думата „кандидата” се добавя „или със средства на 
на член на инициативния комитет”, след думата „декларация” се добавя „по образец”, а числото „5000” се заменя с „1000”;
e) в ал. 6 числото „5000” се заменя с „1000”;
ж) ал. 8, изречение първо думите „в който се вписват дарителите за съответната предизборна кампания, както и средствата по ал. 1, с които е финансирана кампанията” се заменят с „при спазване на изискванията на чл. 29, ал. 2 от Закона за политическите партии.” 
Предложение на н.пр. Михаил Михайлов.
„1. В чл. 150, ал. 2 се изменя така:
„Даренията по ал. 1 не могат да бъдат повече от размера на една минимална работна заплата за страната от едон физическо лице за всеки вид избор. Даренията могат да бъдат единствено финансови средства.
2. В чл. 150, ал. 4 и ал. 5 се заличават.”
Предложение на н.пр. Ремзи Осман, Янко Янков и Четин Казак:
„В чл. 150, ал. 3, т. 2 да отпадне;”
Предложение на н.пр. Сергей Станишев, Мая Манолова, Ангел Найденов и Димчо Михалевски. 
„ В чл. 150 се правят следните промени:
1. В ал. 6 числото „5 000” се заменя с думите „десетократния размер на минималната работна заплата”.
2. В ал. 8 се създава изречение второ:
„В публичния регистър се вписва и информация относно вида, размера, стойността и целта на направените дарения, декларация от дарителите относно произхода на средствата.”
Това са постъпилите предложения за чл. 150. Желаещи за изказване по чл. 150? Заповядайте.
Антоанета Цонева: Институт за развитие на публичната среда
Благодаря за възможността. 
Представлявам организация, която основно, правейки мониторинг на начина на приемане на изборни правила, се е ангажирала именно към финансирането, така че ще отнема известно време. Ще се опитам да бъда много кратка.
Ние приветстваме това, че в измененията, които влязоха между първо и второ четене има усъвършенстване на рамката, но продължаваме да имаме следните препоръки, които са в съответствие с Доклада на ГРЕКО и добрите стандарти.
Бих искала да обърна внимание върху това, че все още дарения, които са непарични, не са отразени в източниците за финансиране. Препоръката ни е това все пак да се случи, защото безвъзмездно получени стоки и услуги, помещения и т.н. трябва да намерят своето отразяване. Такава е препоръката на ГРЕКО.
Втората ни препоръка е по отношение на така наречения публичен регистър. 
Искра Фидосова:
Извинявайте, че ви прекъсвам, но ще помоля една по една да коментираме препоръките.
По отношение на даренията. Като е записано дарения, се имат предвид всички, както парични, така и непарични дарения. Какво имате предвид, защото думата „дарения” включва абсолютно всички. 
Антоанета Цонева:
Препоръчително е да бъде изчерпателно записано какво се има предвид, защото практиката, която е продуцирана и това, което Сметната палата е докладвала пред ГРЕКО и това, което ние видяхме в отчетите на партиите, показва, че в графата „непарични дарения” няма отбелязано абсолютно нищо. Това е константно за отчетите на всички партии, което означава, че те не се записват. Трудно е да се приеме, че няма такъв вид дарения, защото всички, които се занимават с организация на кампании, знаят, че оборудване, автомобили, помещения се дават за безвъзмездно ползване. Навсякъде по света е по този начин. Не можем в България да си затваряме очите пред тази практика. И ако ние не разпишем по някакъв начин, че под дарение се разбират не само парични дарения, няма да дисциплинираме партиите в отчетите.
Това е така нареченото – не знам на български как да се изразя -непарично дарение, или на английски ......
Мая Манолова:
Много добре ви разбираме всички. Това че не ни отърва това, което говорите, не значи че не ви разбираме. (Аз дадох разяснение.) Всички знаем за какво говори госпожата. Затова, че партиите получават концерти, реклами, озвучаване, помещения без наем и още 100 неща, които така или иначе ги получават, но понеже реално няма финансово дарение, не се отчитат. Затова говори – нещо, което всички знаем, че съществува.
Искра Фидосова:
Това, което е разписано, е терминът „дарение”, което обхваща всички дарения. Как да го изброим изчерпателно. Какво трябва да напишем?
Тук има предложение на Михаил Михайлов, което е обратното, че „даренията могат да бъдат единствено финансови средства”. Аз това не го подкрепям. Някой ако казва дарение и не си го спазва и не си го изпълнява, той си носи отговорност. Ние говорихме и със Сметната палата. Като кажеш дарение, това означава абсолютно всичко: и кола, и помещения, и парични средства и всичко.
Антоанета Цонева:
Нека все пак тогава да е написано „парични и непарични” – нека поне да има тази дума и нещо, свързано с дефиницията на дарение. В случая по отношение на кампаниите е съвсем различно какво е дарение и какво е дарение по смисъла на Закона за задълженията и договорите. Дарението в кампания се изразява в: паричните приходи и непаричните, които са в стоки и в услуги. Ако ние продължаваме да нямаме дори споменаване за това, практиката ще продължава да е същата.
Искра Фидосова:
Колеги, тук по-скоро, ако имаме в преходната разпоредба определение на това „дарение” и се запише, че са всички парични и непарични дарения. Аз под дарение разбирам всичко. Но за да е ясно, мисля, че не тук трябва да го пипаме, а по-скоро да направим дефиниция на дарение и да го разпишем в Преходните и заключителните разпоредби. 
В ал. 2 на чл. 150 трябва да бъде:
„(2) Даренията по ал. 1 не могат да бъдат на стойност повече от 10 000 лв. от едно физическо лице за всеки вид избори.”
Това е идеята. Това вече съм го давала като редакция. И партията си носи отговорност кой какво декларира пред Сметната палата.
Уточнихме се, че ще се запише в преходната разпоредба дефиниция на дарение, но изчерпателно изброяване тук не можем да направим. Това просто не е възможно.
Антоанета Цонева:
Както прецените. Аз искам по някакъв начин да въведем промяна. 
Искра Фидосова:
Няма как да изброим изчерпателно всичко възможно: концерти, коли и т.н. Тогава ще стане по-лошо, защото ще изпуснем нещо. Десет неща няма как да ги изброиш. Щом е безвъзмездно предоставено – парични и непарични, значи е дарение по смисъла на кодекса. 
Антоанета Цонева:
Аз ще ви дам един пример за този проблем. Спомняте си, че в кампанията на РЗС имаше страшно много билбордове в цялата страна. Тогава партиите сезираха ЦИК затова, че се нарушава правилото да се взимат дарения от юридически лица, тъй като това беше от някаква рекламна компания или къща, за която е твърдеше, че е дарила тази услуга да се слагат билбордовете. Факт е, ако погледнете сега отчета на РЗС, ще видите, че това се явява непарично дарение от физически лица. Т.е. те са се опитали да коригират това в тази посока. Но това стана пред очите на всички. Нарушаване на правилата. От една страна, получаване на услуга или на приход от забранен източник, от друга страна, демонстративно заобикаляне на закона във финансовия отчет. Но факт е, че тези хора спечелиха популярност и по този начин. Страната по магистралите беше залята от тези билбордове. 
Така че това има значение, това е този корупционен натиск, за който говори г-н Методиев и тези обвързаности, които се създават, което поставя другия въпрос, че ние продължаваме да считаме в нашата практика и в нашето изборно законодателство, че финансиране от юридически лица е неподходящо. Това обаче скрива на практика връзката между юридическите лица и партиите. Появяват се тези дарения по ведомост и никога няма да знаем кой кого е подкрепил. Това пак е една от мръсните тайни, че това е практиката. 
Искра Фидосова:
Други изказвания по чл. 150. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Според нас, ангажиментът да се декларира произходът на средствата би следвало да остане, независимо от размера. 
В този регистър, според мен, важат общите правила. Това, което е записано, че важи като изискване за политическите партии, трябва да го има и в периода на кампании. Но ако ще възпроизвеждаме тук текстовете ,които съществуват в Закона за политическите партии, поне трябва да бъдат възпроизведени в целия им обем, а именно че се прави регистър, че в този регистър се вписват дарителят, видът на дарението, размерът, целта на направеното дарение, както и най-важното, произходът на средствата на това дарение, който текст е общ за политическите партии. 
Ние сме предложили да съществува същия и за коалициите и за местните коалиции, за да не се заобикаля законът и да е ясно, когато примерно даренията ги получава коалиция, която е регистрирана за участие в изборите, да не се заобикаля законът и да е ясно, че коалицията ги декларира. 
Искра Фидосова:
Благодаря на г-жа Манолова.
В ал. 4, тъй като ние сме предложили да стане в размер на 1000 лв., предложението за редакция ни е:
„(4) Дарителите представят декларация по образец за произхода на дарените средства, в случаите когато общият размер на дарението е в размер над 1000 лв.” 
Какво имаме предвид? Имаме предвид граждани, които даряват 20-30 или 50 лв. това означава, че във всички тези случаи трябва да се прилага декларации за дарение. Затова приемаме, че след като в чл. 150 сме разписали, че разплащането ще бъде по банков път над 1000 лв., имаме това ограничени навсякъде, и ако един гражданин е дарил три пъти по 200 лв. и един път 420 лв. общо става над 1000 лв. и подава с последното, т.е. в момента, в който надминава сумарно тези 1000 лв., подава тази декларация, за да не изпадаме в другата крайност – за 10-20-30 лв., което не мисля, че е необходимо и нищо не променя, да се подават всеки път тези декларации.
По отношение на това, че има противоречие със Закона за политическите партии, ние сме разписали накрая в Преходните разпоредби, че този е специален по отношение на други и там, където трябва да уеднаквим текстовете, сме ги разписали за промяна в Закона за политическите партии. 
Доколкото разбрах от изказването на г-жа Манолова, се обединяваме принципно за тези въпроси, които се повдигнаха между първо и второ четене – за намаляване на прага. Нашето предложение във Временната комисия беше 1000, написахме го 5000 заради разправията, която започна с това, че по всички закони в страната разплащането по банков път трябва да бъде над 5000 – да бъде едно и също като число, оттам беше взето само това. Иначе аз винаги съм казвала, че трябва да бъде по-малко и това бяхме предложили. В стенограмите и в първия проект го има това. Иначе в проекта на комисията излязохме с 3000 лв. Но всички вървим към намаляване на този праг така или иначе.
По отношение на даренията се уточнихме. Правим определение в допълнителната разпоредба на понятието „дарение”.
Предлагам ви, ако искате да се обединим, сумарно когато надвишава 1000 лв., тогава да вървят декларациите. 
Мая Манолова:
След като в публичния регистър ги има всички – и тези с 5 лева, така или иначе човекът трябва да си остави трите имена. Освен, ако не ги изключим от регистъра.
Антоанета Цонева:
Аз мисля, че този проблем би отпаднал, ако даренията в брой станат до минималната работна заплата и там да не се иска декларация за произход. А всички дарения над минималната работна заплата се превеждат по банков път. 
Ние сме направили справка за таксата за превод. Трябва да ви кажа, че таксите от 0 до 1000 лв. са почти едни и същи. Имам от три банки извлечения и мога да ви ги кажа. Таксата е 2.50 и 3.50 лв. 
Емил Радев:
За декларацията. В специализираното законодателство искаме такава декларация за минимум 10000 лв. за предотвратяване на пране на мръсни пари. Да не говорим, че в масовите случаи се изисква от 30000 лв. нагоре. 
Мая Манолова:
В Закона за политическите партии пише, че който дарява пари на партии, трябва да каже откъде са. 
Димитър Лазаров:
За даренията. Ние преди ги коментирахме. Едно е да направя дарение. Ясно е за нас юристите какво значи дарение, но няма как в това съдържание ние да включим предоставяне възмездно или безвъзмездно правото на ползване на компютър, принтер, телевизор. Това не е дарение. Нека да бъдем наясно. И няма пречка да запишем към даренията, ако тук това се разбира, да се декларира и предоставянето на правото на ползване възмездно или безвъзмездно правото на ползване на определени вещи. Но това не е дарение. Ние ще обърнем цялото право, римското право с краката нагоре. Какво дарение има, когато се предоставя ползването на един компютър. Може да се декларира, но не е дарение. Мисля, че съм ясен.
Антоанета Цонева:
Аз ви разбирам Просто нашето право не е развито в такава степен, за да се прави тази диверсификация.
Димитър Лазаров:
Нашето право, както и германското право, както и френското право, в частта на даренията е правото от римската империя. Там няма кой знае каква промяна.
Антоанета Цонева:
Аз не искам да спорим. Но, ако погледнете как е уредено това във Великобритания.



Димитър Лазаров:
Уважаема госпожо, говорим за две различни неща. Дарението е едно – да ще се декларира. Правото да ползвам една вещ за 20 дни или да един месец, не е дарение. Нека да се регламентира. И в Англия е регламентирано. Аз предполагам, без да съм специалист по английско вещно право или облигационно, че е изключено да напишем, че някой дарява правото на ползване на една вещ. 
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров, правото на ползване не можем да го считаме като дарение. И такъв ангажимент не сме поемали. Ние поехме ангажимент срещу дарение да разпишем, че са парични и непарични. Аз им обясних, че за мен като е казано дарение е ясно какво е дарение. Оттук нататък кой не си изпълнява задълженията по закон да си ги декларира. Аз няма как да декларирам от ГЕРБ, че съм ползвала дарен автомобил, ако не ми е дарен такъв. Как да го декларирам. Нали за да се движи този автомобил, трябва да имаш договор да дарение, трябва да имаш пълномощно и т.н. 
Колеги, в действащия текст на Закона за политическите партии е, че се подават декларации за произхода, когато дарението е над 5000 лв. Предложих ви да подкрепим над 1000 лв. по банков път и да направим с тази редакция ,че когато общият размер на даренията е в размер над 1000 лв., се подават декларации. Специална разпоредба по отношение на Закона за политическите партии, като имаш направени три дарения по 200 лв. и четвърто ти е 420 лв., веднага влизаш в графата над 1000 лв. и същото дарение като го направиш, подаваш декларация за произхода на средствата, за да не изпадаме в другата крайност за 10-20-50 лв. всички да подават декларация за произход на средствата.
Дотук чисто ли е?
Антоанета Цонева:
Чисто е дотолкова доколкото аз само искам да управляваме риска по отношение на това при тези непарични дарения да не се прескачат определени прагове и на практика финансирането да не надскочи. Това трябва да се разпиеш по-детайлно.
Тъй като нямам компетенцията аз да предложа, нека Сметната палата, която визира това като проблем, за следващото заседание да предложи решение. 
Искра Фидосова:
Сметната палата е дала становища. Правихме пет срещи с тях.
Антоанета Цонева:
Какво са казали затова, когато те се оплакват пред ГРЕКО.
Искра Фидосова:
Вземете становищата и ги погледнете.
Продължаваме нататък. Друго имате ли по тези текстове.

Антоанета Цонева:
Още една бележка по отношение на публичния регистър. Доволни сме от това и ние, и нашите колеги от други неправителствени организации, че регистърът ще има възможност чрез него до интернет. Тук искаме да обърнем внимание на следното, а вие ще прецените дали това е резонно или не.
Създаването на хиляди електронни страници, особено на местни избори.
Искра Фидосова:
Това го проверихме. Съгласно Закона за Сметната палата в регистъра ги има всички тези данни. Направихме среща с тях. Влезте в сайта и веднага ще излязат таблиците. Там абсолютно всичко има в този единен регистър. Нашата идея беше, че в регистъра на Сметната палата всички декларират. Но ако някой не си е декларирал – някоя партия, или инициативен комитет не си е декларирал разходите за кампанията, той си носи съответната отговорност. Ние сме ги задължили, че трябва да декларират.
Антоанета Цонева:
Аз визирам друго. Става въпрос за друго нещо. В уредбата, която вие сте предвидили за регистрация на партии и коалиции, и инициативни комитети изрично е записано, че трябва да бъде представена декларация, в която да бъде записана интернет страницата, на която те ще публикуват своите дарители. Тази интернет страница е различна от това, което Сметната палата публикува 15 дни след изборите. Идеята е това.
Искра Фидосова:
Точно така. Защото идеята е по време на изборите незабавно те да качват цялата тази информация. Хубаво е, че партиите и инициативните комитети ще имат такъв сайт, на който трябва да оповестяват публично тази информация. 
Антоанета Цонева:
Тези сайтове, според това, което вие предлагате, трябва да се поддържат до следващите избори. Нали така? (Да.) Справката сочи, че на местни избори 2007 г. са се регистрирали 88 партии, 500 коалиции, 512 независими кандидата. Това са хиляди интернет страници, които са разпръснати в интернет.
Искра Фидосова:
Изискванията за партии, коалиции и инициативни комитети трябва да бъдат еднакви по отношение на всички. По Закона за политическите партии, не помня с кой член, се създаде още преди две години регистър. Не може да едните да има регистър и да има изискване, а за другите да няма. 
Антоанета Цонева:
Не искам това да кажа. Нашето предложение е просто.

Искра Фидосова:
Знам какво ще кажете. Слушах го вече Общият регистър го има в Закона за Сметната палата.
Антоанета Цонева:
Да, но той се появява 15 дни след като приключат изборите. 
Димитър Лазаров:
Дайте предложение.
Антоанета Цонева:
Искам да дам предложение, но не ме изслушвате. Регистър, който участниците в изборите ще попълват сами. Както ще поддържат електронна интернет страница, така той може да си отвори място в регистъра и да попълни по абсолютно унифицирани реквизити. (Кой ще го направи това.) Който поддържа интернет страницата на съответния инициативен комитет. Всеки си я попълва сам. Идеята е да се слага на едно място.
Мая Манолова:
Предлагам този регистър ад е към ЦИК и да е по общини. Нали ЦИК е постоянно. Това един човек ще го върши без проблеми.
Искра Фидосова:
Ако имаме постоянно действаща администрация, която да се занимава с това да. Но въпросът е, че ние нямаме такава. Аз го подкрепям това. Въпросът е кой ще го поддържа и кой ще прави това нещо. 
Антоанета Цонева:
Ако има единна база данни, направени с такъв отворен код и каквито са модерните технологии, всеки участник в изборите, бил той партия ,коалиция или инициативен комитет, може да си попълва чрез достъп своята информация. Необходимо е само такава база данни да се изгради и да я поддържа поне един администратор, който да се грижи за нейната сигурност, цялост и актуалност. 
Мая Манолова:
Г-жо Фидосова, толкова пари залагате да се похарчат тук (Къде.) Изобщо в изборните правила, като ще дам прост пример с таблите, на които ще се слагат отделните бюлетини. Вместо за табли за отделни бюлетини без капак, да се дадат за двама администратори, които да поддържат тази база данни. 
Владимир Тошев:
Колеги, това ми е специалността. Технически това не е реализуемо. Трябва да има огромна администрация за поддържане на такава огромна база данни при 90 партии, които ежедневно ще подават информация. Трябва да се поддържа един голям апарат, който да администрира независимо информацията. Ако има достъп всяка партия, това означава, че аз ще си напиша каквото си искам. Не е възможно технически това. 

Христо Генев: партия „Зелените”
Това е много лесно разрешим въпрос. Просто програмата е с отворен код. Всяка регистрирана партия, коалиция или комитет получава съответната парола, с която влиза. Никой не говори за друга администрация. Има един единствен човек, който отговаря за сайта и го следи.
Искра Фидосова:
По тази логика трябва да освободим всички служители в регистрите - в ГРАО и навсякъде по един служител ще седи и всеки ще си вкарва. 
Антоанета Цонева:
И последното, което искам да отбележа, е във връзка със забраната на фондонабиращите мероприятия. Трябва да има дефиниция какво е „фондонабиращо мероприятие”, защото в българското право в момента такава дефиниция няма. Имаше до 2009 г., когато беше променен Законът за политическите партии или 2005 г. – с една последна промяна. Просто няма дефиниция за фондонабиране.
Г-жа Колева, заповядайте.
Юлиана Колева:
Г-жо Председател, моята забележка е във връзка с ал. 5. Тук става въпрос за финансирането със собствени средства. Така както е предвидена редакцията по проекта излиза, че това финансиране със собствени средства също е вид дарение. 
Моето предложение е думата „дарението” да се замени със „средствата”.
Смисълът е това. Да не излезе, че собствените средства и те са дарение и тогава съвсем ще отидем в някакви други позиции. 
Искра Фидосова:
Колеги, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на Михаил Михайлов по чл. 150. Напомням, че той предлага да се запише, че даренията могат да бъдат единствено финансови средства. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Петнадесет „въздържали се”. Без против.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Ремзи Осман, Янко Янков и Четин Казак. „В чл. 150, ал. 3, т. 2 да отпадне.” Т.е. да отпаднат „юридически лица и от еднолични търговци”.
Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шестнадесет „въздържали се”.
Мая Манолова:
Юридическото лице няма воля и пристрастие и е нормално зад даренията да стоят конкретни лица. Едноличният търговец няма право. Имат право само физически лица. Значи ще направи дарение като физическо лице. Тук особеното му качество „едноличен търговец” е с оглед участието в търговски оборот. Не е с оглед участие в политическия оборот. И е естествено едноличният търговец в лично качество на физическо лице може да си направи даренията. За да направиш дарението не ти е нужно качеството „едноличен търговец”.
Искра Фидосова:
Колеги продължаваме с гласуването.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Сергей Станишев и група народни представители. 
„1. В ал. 6 числото „5 000” се заменя с думите „десетократния размер на минималната работна заплата”.
Мая Манолова:
След направената редакция за 1000 лв., което ние подкрепяме, оттеглям нашето предложение по т. 1. 
Аз нямаш представа какви са мотивите на вносителите да напишат 5000 лв. и затова сме предложили 2400 лв. реално, но след като чух Вашите мотиви за промяната, които днес представихте, оттеглям предложението си по т. 1. Смисълът на нашето предложение беше да се приеме нещо приемливо. След като предлагате 1000 лв. сме „за”.
Подлагам на гласуване предложението по т. 2 на Сергей Станишев и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Мая Манолова:
Щом подкрепяте моето предложение, то трябва да се уеднакви с ал. 4, т.е. режимът да е еднакъв. 
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване основния текст на чл. 150 с направените и вече гласувани редакции от комисията, с предложението за заглавие и предложението на н.пр. Владимир Тошев и Цвета Караянчева. 
В ал. 4 става „..., в случаите когато общият размер на дарението е в размер над 1000 лв.” 
Когато правим редакцията на ал. 8 добавяме предложението на Манолова, че трябва да е фиксирано с числото над 1000 лв.
В ал. 5 думата „дарението” се заменя с „те са”.
Ал. 5 става:
„(5) Когато кампанията се финансира със собствени средства на кандидата или със средства на член на инициативния комитет, той представя декларация за произхода на средствата, в случаите когато те са в размер над 1000 лв.”
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Чл. 151. Предложени за заглавие от н.пр. Красимир Ципов и група народни представители „Общ размер на финансирането”.
Предложение на н.пр. Владимир Тошев, Цвета Караянчева, Аспарух Стаменов и Стефан Дедев.
„В чл. 151:
а) в ал. 3 след думата „съветници” се добавя „всеки”, а думата „се” се заличава;
б) в ал. 4 след думата „общини” се добавя „всеки”, а думата „се” се заличава;
в) в ал. 5 след думата „кметства” се добавя „всеки”, а думата „се” се заличава.” 
Предложение на н.пр. Михаил Михайлов.
„В чл. 151: 
1. В чл.151, ал.1 се правят следните промени: Числото „4000000” се променя на „2000000”.
2. В чл.151, ал.2 се правят следните промени: Числото „4000000” се променя на „ 2000000”.”
Предложението на н.пр. Сергей Станишев, Мая Манолова, Ангел Найденов и Димчо Михалевски.
В чл. 151 се правят следните промени:
1. В ал. 1 създават нови т. 1 и 2 със следното съдържание:
„1. за партия – 1 000 000 лв.
2. за коалиция – 2 000 000 лв.”
2. В ал. 1, т. 2 става точка т. 3. 
3. В ал. 2 числото „4 000 000” се заменя с числото „2 000 000”. 
4. В чл. 4:
в т. 1 числото „60 000” се заменя с числото „25 000”;
в т. 2 числото „120 000” се заменя с числото „50 000”;
в т. 3 числото „200 000” се заменя с числото „100 000”;
в т. 4 числото „400 000” се заменя с числото „250 000”;
в т. 5 числото „700 000” се заменя с числото „500 000”;
5. Създава се нова ал. 5 със следното съдържание:
„(5) всеки кандидат за кмет на район може да изразходва за предизборна агитация:
1. за район с население до 25 000 жители – до 20 000 лв.;
2. за район с население до 50 000 жители – до 40 000 лв.;
3. за район с население до 100 000 жители – до 60 000 лв.;
4. за район с население над 100 000 жители – до 60 000 лв.;”
6. Досегашната ал. 5 става ал. 6.”
Това са предложенията. Желаещи за изказване? Г-н Дедев.
Стефан Дедев:
Докладът на Комисията ГРЕКО изрично ни напомня, че е добре да вкараме забрана на фондонабиращи мероприятия. Има забрана на юридически лица, има забрана на анонимните дарения, но изрично в доклада, може би беше т. 16 или т. 17 да се вкара забрана на фондонабиращи мероприятия. 

Мая Манолова:
Значи ГРЕКО не са чели действащото законодателство. Те са забранени фондонабиращите за политическите партии.
Искра Фидосова:
Това, което казва г-жа Манолова е, че като има забрана за анонимно дарение,то включва всякакви фондонабиращи и не фондонабиращи и каквито се сетите анонимни форми на даване на парични средства и непарични, както говорихме преди малко. Дали ще се събират на банкет и ще дават в пликове по 1000 лв. или ще идват в офиса на партията или на кандидатите ще предоставят анонимно пари или каквото и да било, все е анонимно дарение. 
Стефан Дедев:
Г-жо Председател, Вие знаете, че това го включихме по изискване на Комисията ГРЕКО, за да се концентрира, да се дефинира.
Мая Манолова:
Не е ясно какво влагаме. Утре, ако се събере една политическа партия и на едно следобедно кафе всеки извади и се разпише с трите си имена и дари по 100 лв., забранено ли е или не е. 
Искра Фидосова:
ГРЕКО са написали неща, може би не са им обяснени и може би този, който е идвал от тях, просто не е бил наясно, че това нещо го има в момента. Не можем да използваме всяко едно нещо, което се казва някъде, да променяме. Фондонабиращо се включва в анонимното дарение. Ако махнем анонимното дарение и напишем фондонабиращо, тогава правим гаф. Не бива да е така.
Според мен тук е достатъчно само да бъде „анонимно дарение”.
Антоанета Цонева:
Като не е изрично записано, това значи, че е позволено. Затова нашето предложение да дефинирате какво е „фондонабиращо мероприятие”. 
Искра Фидосова:
Чета ви дефинициите в Закона за политическите партии. 
Съгласно § 1 в Закона за политическите партии това, което е отменено, и къде е разликата.
„Анонимни дарения” са дарения, при които самоличността или фирмата на дарителя са запазени в тайна по отношение на трети лица.”;
„А „фондонабиращи мероприятия” (това, което е отпаднало) са дейности по набиране на средства, въз основа на възмездна или безвъзмездна сделка под формата на пари, услуги или техническо оборудване в полза на политическа партия.”
Фондонабиращо е начинът на придобиване на средствата. Според мен, не е коректно и може би затова е отпаднало тогава, защото противоречи на определението за анонимно дарение. Аз така г разбирам и така го чета.
Това са текстовете, които са били преди това в Преходните разпоредби на Закона за политическите партии, които са отпаднали. Защото в определението на „фондонабиращи” са включени „въз основа на възмездна или безвъзмездна сделка”. Тя като е възмездна, не може да бъде дарение. 
Владимир Тошев:
Г-жо Председател, Вие го четете като юристи. Аз ви казвам като не юрист. Ще ви дам пример. Отивам в офиса на партия Х и дарявам, което е анонимно и е забранено, но вечеряме и аз плащам сметката 2000 лв. пред всички. Или казвам: Ще ви услужа за 20 дена с пет коли. 
Искра Фидосова:
Това е онова дарение, което трябва да декларираш, че си дарил 2000 лв., с които си платил сметката. 
Аз си мисля, че ако оставим общото, то включва всичко. В момента, в който се правят разбивки, както е било, противоречи едното на другото и отиваме в една каша, където не знам накрая какво ще бъде дарение и какво няма да бъде.
По отношение на дарението в Преходните разпоредби ще го гледаме. 
Продължаваме с чл. 151. Желаещи за изказване. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Ние сме направили едно предложение, с което връщаме числата по начина, по който съществуваха в досегашното изборно законодателство, като аргументът ни е, че в условията на криза не коректно да се вдигат допустимите прагове за харчове на политически партии по време на избори.
Искра Фидосова:
Тук идеята да се увеличи максимално допустимият праг за финансиране, е да излязат на светло всички средства – това, което преди малко си говорихме. Хем казваме, че всички трябва да декларираме, хем създаваме невъзможност да стане това, защото в момента има партии, които са принудени да не осветляват, тъй като не могат. Като видите само колко реклами вървят по телевизията и си направите аритметиката по цените, които са дадени, се вижда, че тази партия, ако през цялото време на кампанията има клипове, очевидно е, че не е изхарчила 1 млн. лв., а повече. Това е текст, който позволява и казва „до” – който позволява и дава възможност на светло да излязат всички разходи, които се правят по предизборна кампания. 
По отношение на това да има дефиниция за партия и коалиция, ние изразихме нашата позиция, че партията и коалицията участват на едни и същи избори с едни и същи кандидати. Не може да има ограничение едно за партия и едно за коалиция. Това, което се харчи за предизборна кампания е максимално допустимият размер и праг и трябва да е еднакъв и за партиите и за коалициите. Още повече, че политическият субект е партията по Закона за политическите партии. Коалицията я няма никъде. Има я само тук като определение що е коалиция. В Закона за политическите партии никъде не се говори за политическа коалиция и е нормално да е така. Затова направихме и двустепенната система за регистрация. 
Това бяха накратко аргументите и мотивите за това. 
Не знам дали е най-точно да бъде до 4 млн. лв. Правихме някакви анализи. Не възразявам, ако трябва да се промени, но нека да не остава настоящото, защото пак означава възможност за прикриване на разходите, а целта не е такава. По-добре е да изкараме на светло абсолютно всички разходи по финансирането на кампанията. 
Мая Манолова:
Субектът за участие в изборите е партия и коалиция. И коалициите, когато става дума за финансиране по време на кампания, са си субект, който си носи всички отговорности, включително за получени дарения, за размери на дарения, за декларации в публичния регистър, за изразходване на средствата и т.н. Така че тук да твърдим, че партията е субектът, не е коректно, защото отговорността ще я носи коалицията, тогава когато тя участва в избори. 
Според мен, чисто реално за първи път в тези избори тези цифри, още повече с двойното им увеличение и предвид, че изборите са две в едно изглеждат нереалистични някоя политическа сила да си ги позволи. Кой има 8 млн. лв. да ги похарчи по време на избори. 
Реплика:
При две в едно е 4 млн. лв.
Мая Манолова:
Как ще е 4 млн. лв. при две в едно. 
Искра Фидосова:
Другото, което сме създали, като новост по принцип, е една сметка за коалицията. Това е констатирано от Сметната палата като множество нарушения при коалициите, да се използват по няколко сметки от партиите, които са вътре. Изискването е една нова сметка като при партиите. Открива се нова сметка. Казва се също, че може да се ползва една от сметките на партиите, но само една. Не може да ползваш, ако имаш пет партии в коалицията, пет сметки по време на кампанията за набиране на средства и разходване. Само една сметка и тя подлежи на отчет след това пред Сметната палата, публично в регистъра. Да има ред и правила еднакви за всички Публичност и равнопоставеност на всички субекти, които участват в изборния процес. 
Г-н Тошев, заповядайте.

Владимир Тошев:
Това е горен праг. Той не е задължителен. Това е първо и то е ясно.
Второ, една малка коалиция може да регистрира половин листа или една трета от листата, докато една голяма партия може да регистрира двойна листа. Тогава се получава така, че коалицията има право на повече средства с много по-малко имена, отколкото една партия, която има двойна листа.
Искра Фидосова:
Равнопоставеност по отношение на всички участници. Това е водещият принцип. Аз смятам, че не трябва да създаваме различни правила по отношение на различните субекти. Това беше идеята като принцип в целия кодекс. 
Има ли други желаещи за изказване по предложенията на чл. 151? Няма. Гласуваме.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Михаил Михайлов. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Станишев, Манолова, Найденов и Димчо Михалевски. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на н.пр. Владимир Тошев и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Четирима „въздържали се”.
Подлагам на гласуване основния текст на чл. 151 по вносител с редакция на комисията, с предложението за заглавие „Общ размер на финансиране”. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Четирима „въздържали се”. Без против.
По чл. 152. Предложение на н.пр. Красимир Ципов и трупа народни представители за заглавие на чл. 152. „Финансиране на избори в една календарна година”.
Предложение на н. пр. Владимир Тошев, Цвета Караянчева, Аспарух Стаменов и Стефан Дедев:
„Член 152 да намери своето систематично място, като ал. 6 на чл. 151 и в нея думите „чл. 150 и 151” да се заменят с „ал. 1-5”.”
Това са предложенията по чл. 152. Желаещи за изказване. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Чл. 152 казва това, което вие твърдяхте, че преходните казват в обратен смисъл.
Искра Фидосова:
Две в едно са в преходните разпоредби. Ако имаме избори м. април за евродепутати, ноември имаме общински избори, както се е случвало, тогава са си поотделно двете кампании. Те няма как да бъдат едновременно. Докато не променим Конституцията и да кажем, че когато в една година трябва да се провеждат две в едно или три в едно, трябва да имаме текст, който да казва как се разходват средствата. Досега ние сме имали такъв случай при евроизборите 2007 г. – април месец имахме евроизбори, и месец ноември имахме местни избори. Бюджетът няма как да се смеси, защото не с провеждат по едно и също време. Тъй като не се провеждат две в едно няма как да го направиш в една сума. 
Други изказвания няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Тошев и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Четирима „въздържали се”. Без против.
И подкрепяме текста на чл. 152 със заглавието, но той намира систематичното място в чл. 151, ал. 6 и затова отделен текст на чл. 152 не ни е необходим. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Четирима „въздържали се”. Без против
Чл. 153. Предложение на н.пр. Красимир Ципов и група народни представители за заглавие на чл. 153. „Представяне на данни за банковата сметка”.
Предложение на н.пр. Владимир Тошев и група народни представители чл. 153 да стане чл. 152.
Желаещи за изказване. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Като увеличаваме на партиите, редно е да се увеличи и на инициативните комитети. Вярно е, че е в чл. 151, но понеже не мога точно да следя кое се приема от предложенията, които сме направили, затова пропуснах там да го направя. 
Тъй като финансирането се увеличава четири пъти за партия, нормално е да се увеличи поне два пъти за инициативен комитет. 
Искра Фидосова:
Логиката е, че един инициативен комитет издига само един кандидат. Докато това са разходи за партията на национално ниво за всички райони. И тъй като за народен представител един инициативен комитет може да издигне само един, т.е. в един от 31 избирателни района, този ще може да харчи 200 хиляди. Ако умножиш 31 по 200 ще видиш, че ще се получи 6100000 лв. Затова не бива да се увеличава на инициативния комитет, защото се получава страшно голяма разлика, която не е логична. Партията отчита за цялата страна (О’кей) Докато инициативният комитет е само за един кандидат, само за един район. И сега е много. И ако увеличим още, тогава още по-голяма диспропорцията, което не бива да става. Нали говорим за някаква равнопоставеност и уеднаквяване на правилата. 
По чл. 153 желаещи за изказване има ли? Няма. Подлагам на гласуване основния текст на чл. 153 с предложението за заглавие. ”. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се
Чл. 154. Предложение за заглавие. „Отчет за финансирането”. 
Предложение на н. пр. Владимир Тошев, Цвета Караянчева, Аспарух Стаменов и Стефан Дедев.
„Член 154 да стане чл. 153 и в него:
а) в ал. 1 думите „чл. 153” се заменят с „чл. 152”.
б) в ал. 2 след думата „образец” се добавя „за всеки вид избор”.
Предложение на н.пр. Сергей Станишев, Мая Манолова, Ангел Найденов и Димчо Михалевски.
„В чл. 154 изразът „и поетите задължения във връзка с предизборната кампания” се заличава.”
Желаещи за изказване? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Предизборните обещания ли ще се декларират пред Сметната палата и тя ще следи за изпълнението им? Когато става дума за деклариране, не е хубаво да се залагат някакви неясни неща. Не искам да ви връщам към дебата „Що е то Сметната палата в новите условия?” 
Искра Фидосова:
Това е по предложение на Сметната палата. Дала съм бележки, че това не може да остане така. Редакция трябва да има, или трябва да отпадне. Сметната палата като го иска, да си дадат съответно как трябва да се изпише от гледна точка на финансите. Или трябва да се изпише изрично какво е или така не може да остане. Може би „Поети и дължими финансови задължения.” Не знам как точно. Не съм специалист финансист. Но когато става въпрос за заем, ти взимаш и дължиш тези средства.
Мая Манолова:
Според мен, това не трябва да се пише, защото когато и в сега действащите закони има двусмислици и всеки от нас се чуди как точно да го отрази, за да бъде максимално коректен и е възможно да се допускат грешки. Но когато изначало ние не сме наясно какво пишем, утре Сметната палата ще тълкува дали ти е верен отчетът. Ако не ти е верен отчета, той ще се счита за неподаден. Ако не е подаден, ти на други избори няма да участваш. Така че това не е просто един текст ей така, а един текст, който води след себе си изключително сериозни последици. 
В този контекст подкрепям колежката от не правителствения сектор, защото колкото по ясно са дефинирани ангажиментите, толкова по-ясно ти знаеш какво трябва да правиш и после да няма условия за субективизъм, че един го е направил, а друг не го е направил – двоен стандарт. Говорим за равнопоставеност, както г-жа Фидосова обича да повтаря. 
Искра Фидосова:
Подкрепям казаното от г-жа Манолова.
На няколко места, където Сметната палата е дала предложения за текстове съм казала, че ни ги подкрепям, именно поради тази причина. Не мога да пиша глупости в кодекса и неясни неща. 
От друга страна, заемът, след като го разходваш и трябва да го отчетеш като разход накрая в декларацията пред Сметната палата, ясно е, че трябва да го отчетеш и като приход откъде е влязъл в партията. Така че като е заем, пак ще го декларираш. Например, ние взехме кредит и го декларирахме пред Сметната палата. Отчели сме се, че е разходван за предизборната кампания и аз не виждам защо трябва да пише тази глупост тук. Тя е ясна. След като имаш разход на някакви пари, тези пари са влезли по някакъв начин и ги декларираш. 
Моля експертите да се консултират с експертите към Комисията по бюджет и финанси, за да се изяснят тези въпроси и да се уточни как трябва да се разпише. Съгласни ли сте, колеги. (Да.)
По чл. 154 подкрепям всички предложения и чакаме редакцията на ал. 1. 
Мая Манолова:
В същия стил, за да се гарантира обективно прилагане на правомощия. Какво означава текста на ал. 4.
„(4) Сметната палата проверява за съответствие декларираните приходи и реално извършените разходи във връзка с предизборната кампания.”
Как Сметната палата ще провери реално извършените разходи? Тук разписваме ли някакви допълнителни правомощия, защото тя може да провери данните по отчета. 
Искра Фидосова:
Колеги, нека да направим консултация с експертите, които работят тази материя и тогава да приемем тези текстове. По чл. 154 гласуваме „за” по принцип и чакаме консултациите и уточнението с експертите, които работят с тази материя. Ако трябва утре ще го коментираме още веднъж. 
Подкрепяме всички предложения, но въпросът е да видим редакцията на ал. 1 и след това ще погледнем и целия текст и ал. 4, на която обърна внимание г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Защо да го гласуваме ,след като ще изчистваме текста. Защото в зависимост от това как ще го изчистим, ние ще го гласуваме „за” или „против”.
Искра Фидосова:
Да. Всъщност аз не съм го подложила на гласуване. Може би е добре наистина да го отложим. Отлагаме чл. 154 за утре, който, ако се приеме, става чл. 153. 
Като предложение на Комисията да има нов чл. 154 със заглавие „Деклариране на финансиране от общински съветник или кмет”.
Предлага се следното съдържание на нов чл. 154.
„Чл. 154. В срок до 30 дни от избирането му всеки общински съветник или кмет е длъжен да декларира пред съответния общински съвет източниците на финансирането и разходите, които е направил по време на предизборната кампания.”
Това е сега действащият чл. 104 от Закона за местни избори. 
Да го оставим и този за утре?
Мая Манолова:
Тук ще възникне въпроса: Когато във финансирането е участвала и политическата партия и коалицията, която го издига, тук зависи дали ангажимента е възложен на кандидата или на партията, която го издига, да спазва правилата. Понеже те важат и в двете посоки, може ли кандидатът за кмет в случаите, в които е избран, да носи отговорност дали партията, която го е издигнала, дали правилно е водила приход-разход. Не казвам не. Но поставям въпроса, за да е ясно. 
Въпросът е, ако ще изпълваме с реално съдържание тези текстове, трябва да е ясно кой какво подава и кой за какво носи отговорност. Кой за какво е отговорен, защото казусите са сериозни.
Михаил Миков:
Понеже се разбира сега, че Конгресът на местните и регионалните власти иска произнасяне на Венецианската комисия по Избирателния кодекс. (Да си искат.) Те да си искат, но трябва ли това темпо и цялата тази лудница да си я налагаме, а след това Венецианската комисия ако се ангажира д някои от тези въпроси, които сме приели, да даде някакво мнение. 
Искра Фидосова:
Въпросът за Венецианската комисия го приключихме отдавна. Дори и в пленарна зала го приключихме. Кодексът е за всички. Продължаваме.
Михаил Миков:
Аз ви говоря за Конгреса на местните регионални власти. 
Г-жо Председател, само да ви информирам. Копие от това писмо е изпратено до Андрей Таков, извънреден и пълномощник посланик на Република България в Съвета на Европа. 
Искра Фидосова:
Продължаваме с чл. 155. Предложение от н.пр. Красимир Ципов и група народни представители за заглавие „Неуредени въпроси”.
„Глава девета. Гласуване.”
„Раздел І. Бюлетини. Общи разпоредби. 
Желаещи за изказване по наименованията на Глава десета и на Раздел І и чл. 155. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Имам въпрос по чл. 155. „За неуредените в този раздел въпроси се прилага Закона за политическите партии.”
Ако има непълнота в Закона за политическите партии, която трябва да се попълни?
Който е „за” чл. 155 по вносител със предложението за заглавие, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Подлагам на гласуване наименованията на Глава девета и Раздел І. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”, без против и въздържали се.
Чл. 156. Предложение за заглавие „Общи изисквания”.
Други предложения няма. Желаещи за изказване. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Този текст какво визира – интегралните или отделните бюлетини? Не може, примерно, теглото да е едно и също на една бяла отделна бюлетина и на една интегрална с изписани всички общински съветници там. При положение, че са различни бюлетините, за интегрална трябва да е едно, за отделните – друго. 
Михаил Миков:
Това тук е за дебелината на хартията, а не за теглото. 
Искра Фидосова:
Тук става въпрос за интегралната бюлетина, която трябва да е по-плътна. Гледахме мострите, колко е дебелината и плътността на 120 и преценихме, че не по-малко от 120 устройва и интегралната и другата. Идеята беше заради интегралните, защото там прозира бюлетината, особено при местните избори, това е почти навсякъде констатирано. Няма как да слагаме различни изискване за единия и за другия вид бюлетини в кодекса. Затова след като се запознахме с въпросните мостри, даже тук имаме книжката с над 100 мостри, стигнахме до този извод и това предлагаме. Може да не сме прави за това „не по-малко от 120”. Не съм специалист. Сега са 100 и затова заложихме малко повече, за да не са прозрачни интегралните бюлетини с оглед тайната на вота.
Михаил Миков:
Тук въпросът за тайната на вота е в пликовете, а не в бюлетините. 
Мая Манолова:
Ако тук има някаква логика за дебелината, респективно за теглото, обаче за броя на бюлетините да е еднакъв на отделните бюлетини и на интегралните няма просто как да е. 
Искра Фидосова:
Хубаво е да имаме различен текст за размера на бюлетините, защото аз не го виждам в един текст, по отношение на интегралните и отделните бюлетини. Не го направихме, защото се чудехме как да бъде и го оставихме за комисията да се дебатира. 
Мая Манолова:
А ние не сме направили предложение, защото сме против отделните бюлетини. Според нас, всички бюлетини трябва да са интегрални. Но ако ще възприемете отделните бюлетини, трябва да си вървят отделно текстовете. 


Искра Фидосова:
Колеги, моля да имаме готовност за утре за текст на ал. 4. Трябва да го разпишем поотделно за интегралните и за отделните бюлетини, тъй като увеличен с 10 на сто за интегралните е страшно много. 
Мая Манолова:
Ние сме против отделните бюлетини и от нас текст няма да има.
Янаки Стоилов:
Аз имам предложение по чл. 157. Предлагам да допълним изречението, а именно:
„Чл. 157. Избирателните урни са прозрачни и запечатани с печат.”
Защото не е толкова важно дали урната е прозрачна, а дали по време на избора тя свободно може да се отваря. Това нещо досега не го е имало. Има го в страни, за които се смята, че са по-назад от нас, урните обикновено са с процеп, като на пощенска кутия и трябва да бъдат запечатани, за да не могат членовете на комисията или някой друг да може да отваря, да пуска или да вади нещо от урната по време на избора. Тези урни се разпечатват със завършването на избора и тогава се изваждат бюлетините.
Това е основен въпрос на реквизитите и тук трябва да се сложи. 
И това да бъде стандартен печат, а не лента, защото лентата, както се запечатва, така може и да се отпечатва. 
Това са обикновено пластмасови халки, които като пломба се запечатва и после трябва да се среже, за да се разпечати. 
Урните, които са в сегашния си вид, не са пригодени за такива печати. Ако това е кодекс, може да се каже, че на първите избори това няма да се прилага, но се отива към такъв модел. Аз не съм да се правят допълнителни разходи, но да се знае, че в тази посока се върви. За тези избори може да се предвиди, че няма да се сменят урните. 
Мисля, че на сега съществуващите плексигласови кутии може, ако се направят отвори, да се вкарат печатите и на тях.






Искра Фидосова:
Колеги, приключваме за днес. Закривам заседанието.
Заседанието утре е от 15:30 часа до 21:30 часа. 



Председател:
Искра Фидосова

Източник